На другия ден в. „Демокрация“ публикува на първа страница списъка и сумите с кратък злостен коментар. Реших да изчакам получаването на обвинителен акт или ревизионен акт за начет и тогава да възразявам. Такива въобще не получих, нито видях дълго време. На един от разпитите на „Развигор“, през август 1992 г., следователят П. Гюров ми показа Таблица за авиополети, 1985–1989 г., ползвани и от мен, и моето семейство. Възразих. Никога, нито аз, а още повече член на моето семейство сме ползвали самолет на „Авиоотряд 28“ за лични нужди. Следователят посочи дати на два полета и имена — М. Бонева и М. Бонев като единият полет бе пред 1985 г., а другият — 1989 г. с общо задължение 2478 лв. Повторих, че справката не отговаря на истината. Такива имена нямат членове на моето семейство, още повече, че след 18 октомври 1985 г. нямах право да ползвам услугите на авиоотряда. С това разпитът приключи. Ревизори от Министерството на финансите не са се срещали с мен, макар че са дали своето заключение.
Впоследствие научих, че капитан Вельо Велев, прокурор в прокуратурата на въоръжените сили на 28 септември 1992 г. е подписал отказ за образуване на предварително производство за начет, тай като „деянието на лицето — не съставлява престъпление както от обективна, така и от субективна страна и не следва да носи наказателна отговорност“.
Минаха години. Дойде на власт, през април 1997 г., правителството на СДС. Веднага Министерството на финансите предава акта за начет в Софийски районен съд. Образувано бе гражданско дело 2371/97 г. Получих призовка като ответник. Запознах се с материалите. Написах кратко възражение. В него споменах: първо, никога не съм имал качеството на материално отговорно лице и не може да бъда осъден за начет за липси на средства; второ, не съм ползвал услугите на „Авиоотряд 28“ за лични нужди и трето, вярно е, че съм ползвал безплатна храна в балнеосанаториумите Хисар и Наречен, но това е било по лекарско предписание, за лечение. В кой друг санаториум в България, представляващ лечебно заведение, по това време храната се е заплащала от пациентите?
Явих се пред съда. Районният съдия на 24 състав г-жа Генчева отпрати делото към Прокуратурата на въоръжените сили. Тя образува дело 25/1998 г. Получих призовка да се явя на 25 септември като ответник и да представя в седемдневен срок от получаване на призовката сумата 100 000 лева за извършване на съдебно-счетоводна експертиза. Сумата бе внесена, а експертизата бе направена от вещо лице Стефан Кавалджиев. Отново написах кратко възражение с мотиви, които бях записал за Софийския районен съд.
Софийският военен съд на 12 ноември 1998 г. в открито съдебно заседание с „председател майор Петьо Сл.Петков реши: Отхвърля иска … като неоснователен. Осъжда ишеца … да заплати на ответника … направените по делото разноски“.
Благодарен съм на Софийския военен съд за проявената обективност и професионализъм. До сега не предявих претенции към ишеца да изпълни решението на съда. Дано неговите служители добият кураж и си направят необходимите изводи за нанесените морални щети на невинните ответници. Така приключи и делото за начет.
Отстраняването ми от активна професионална и обществена дейност и проблемите, които имах като подсъдим, не ме извадиха от равновесие, не сломиха моята вяра и не намалиха любовта ми към народа и отечеството. Онова, което не ни погубва, ни прави по-силни!
Загрижеността за изхода от мрака ме подтикна да потърся някои високопоставени лица от социалистическата партия. Предстояха в средата на декември 1994 г. парламентарни избори. Датата още не беше определена. Три месеца по-рано поисках среща с Дончо Конакчиев, тогава зам.-председател на Висшия съвет на БСП. С него се познавах от съвместната ни работа в Държавния комитет за планиране. По мое предложение той стана „Директор“ в направлението „Териториално планиране“. Мислех, че правилно ще ме разбере. На срещата присъстваше неговият помощник Валентин Томов, също бивш служител в Държавния комитет за планиране. Пред двамата изложих някои съображения във връзка с предстоящите избори за парламент, изхождайки от опита ми от участие в предизборна работа и знанията ми за предизборната работа на социалистическите партии от Западна Европа.
Той като очаквах, че изборите ще бъдат успешни за социалистическата партия, предложих да се изработи конкретна програма за управление на страната след изборите. За целта да се съставят работни групи от опитни стопански дейци, бивши министри, генерални директори и научни работници, които в определен срок да предложат как в най-кратък период от време да се оживи производството, възстановят загубените и създадат нови пазари и т.н. Готов бях да предложа имена на хора в помощ за изработване на такава програма и лично да участвам при нейното съставяне безвъзмездно.