Събеседниците ми внимателно слушаха и с всичко се съгласяваха. Увериха ме, че ще вземат предвид препоръките, тъй като съвпадат с техните виждания.
Почти в същия стил премина и срещата ми, проведена малко по-късно, с друг зам.-председател на Висшия партиен съвет — Красимир Премянов. Него познавах от началото на осемдесетте години, когато той беше секретар на Окръжния комитет на Комсомола във Варна. Като депутат често посещавах техния район.
Разочарованието ми бе голямо. Споменатите по-горе лица не ми се обадиха и не ме потърсиха нито преди изборите, нито след тяхното спечелване, нито като дойдоха на власт. Безкористните ми намерения отидоха напразно.
Болшинството от българските гласоподаватели през декември 1994 година отново дадоха своя глас за социалистите с надежда за по-хубав живот, за пресичане пътя на реставрацията на капитализма. Състави се, към края на януари 1995 г., ново социалистическо правителство с председател на Министерския съвет младият Жан Виденов.Хората очакваха, а правителството не изменяше инерцията на „реформата“, модела на „прехода“. Тези понятия отново бяха главните, ключовите думи на премиера. В същото време цените на дребно на стоките потеглиха нагоре. Курсът на долара, марката и другите валути ежедневно се движеха скокообразно. Услугите за населението ставаха от ден на ден по-скъпи. Заплатите на работниците и служителите пълзяха бавно. Пенсиите бяха в застой. Безработицата растеше. Инфлацията се измерваше не с проценти, а с пъти. Народът обедняваше. Средствата за масова информация не водеха разяснителна работа за причините за тези промени. Те нямаха информация от правителството за истинското положение на страната. Пенсионерите, с които се срещах почти ежедневно, остро ми казваха: „Защо не сигнализираш, където трябва как живее обикновеният човек?“. „Така не може да продължава“.
Поисках среща с отговорно лице в Министерския съвет. За такъв избрах началника на кабинета на премиера — Красимир Николов. Познавах го от 10–15 години — отначало като сътрудник в нашето посолство в Москва, а после — в протоколната служба на правителството. Очаквах обективно да информира министър-председателя и да се вземат съответни мерки.
Първият въпрос, който поставих бе: защо правителството не използва средствата за масова информация и други начини за разяснителна работа сред населението при провеждане на по-важни мероприятия. Вече за втори път се увеличават цените на електроенергията за населението. За увеличението се научава от вестниците, радиото и телевизията, без да се каже кое налага това. Хората недоумяват, защо от ден на ден стават все по-бедни.
Разказах как се проведе през 1979 година реформата за корекцията на някои цени на дребно на хранителни и нехранителни стоки и за компенсацията с увеличаване на заплатите на работниците и служителите, пенсиите и помощите за цялото население (Описано в тази книга).
Вторият въпрос бе: — защо не се запознае населението със социално-икономическата политика на правителството, колко и какви мероприятия и докога ще се проведат? Какви грешки се допускат и как да се поправят?
Третият въпрос бе за използване от правителството на опита и знанията на бивши управленски и стопански кадри, които сега като пенсионери бездействат. Изразих готовност да предложа висококомпетентни кадри за доброволни консултации на правителството, които да анализират и дават вариантни решения на разглежданите проблеми. Правото на избор, без съмнение, оставаше на правителството.
Помолих с този разговор и с направените предложения да бъде запознат председателя на Министерския съвет и бъда информиран за неговата реакция. Не получих отговор. За моя голяма изненада, след няколко дни, прочетох кратка статия: „Виденов иска акъл от старите комуняги“ от Магдалена Гигова (Вж. В. „Нощен труд“, с. 2 от 17–18 април 1996 г). В нея пише „Наскоро в Министерския съвет е бил поканен Станиш Бонев. Известният от близкото минало член на ЦК на БКП, прочут с това, че «вдява» тайните на социалистическата икономика, се е срещал с шефа на премиерския кабинет. Красимир Николов разпитвал бившето величие какви са грешките на сегашното социалистическо правителство…“ Не познавам журналистката. Не ми е ясно как е получила информация за срещата.