Трудностите предстоят тепърва.
Голяма част от научните ти разработки и професионална дейност са свързани с проблемите на жизненото равнище. Защо липсват данни в книгата по този проблем след 1989 г.?
Вярно е, че тези проблеми винаги са ме вълнували. Затова с голяма любов и желание съм съдействал, според силите си, за тяхното положително решаване. И в тази книга на тях отделих нужното внимание. Защо не засягам жизнения стандарт на българи в днешно време? По две причини.
Едната е, че липсват надеждни сравнителни данни в статистическите годишници от 1992 година насам. Статистиката също беше „преустроена“ и раздел втори на „Статистически годишник“, който даваше възможност за съпоставимост на данните, се премахна изцяло.
Другата причина е, че посочих достатъчно факти за разграбването и разгрома във всички области на българската държава. При наличието на тези факти за какво повишаване на жизненото равнище може да се говори? Нима преобладаващата част от населението не чувства и не вижда, че с всеки изминат ден трапезата става от бедна все по-бедна.
Напоследък лидерите на СДС триумфират с успехите през четиригодишното си управление, посочват данни за висок жизнен стандарт на българина?
Лидери ли? Държава не може да се управлява от хора без биография. Един лидер, един министър, трябва да има минало, да има знания и житейски опит. Към доброто да добавя още едно добро.
Сред основателите на СДС имаше честни хора, хора с идеали, бореха се за свободно слово, пазарна икономика, демокрация… Хората с идеали са достойни за уважение, независимо от техните убеждения. Тези хора се срещат все по-рядко. Основателите на СДС са вече зад борда. Заместиха ги борци за лични интереси. Демокрацията се замени с демагогия.
Не разполагам с данните, с които си служат правителствените чиновници и щабът на „Раковски“ 134, и не мога да ги анализирам. Разполагам с анализа на един остроумен безпартиен журналист — Паун Цонев. Ще си позволя да цитирам част от него:
„Преди четири години соцкабинетът намали външния ни дълг с 1,200 млн. долара. За четири години християндеморатическото правителство отново го увеличи и сега той е 10 270 млн. долара. Само за сравнение ще отбележим, че за периода 1994–1998 година правителството на Дюла Хорн сведе унгарският външен дълг от 22 милиарда на 7 милиарда долара. Казано на народен език, докато действително реформиращата се унгарска икономика е работела, ние сме спали, яли парите на МВФ и Световната банка, и слушали докладите на Командира за светлото бъдеще.
В края на 1996 година безработните в България са 478 770 души. В меката есен на 2000-та те вече надхвърлят по официални данни 800 000. А по данни на «Промяна» (т.е. не кой да е, а на щурмовия синдикат на Костов през януарските събития) в края на декември безработицата у нас ще достигне космическите 29%…
Брутният вътрешен продукт на глава от населението през страшната 1996-та е 1189 долара. По официални данни през цъфтящата 1999-та БВП е 1200 долара (увеличение с цели 11 долара!) Почти толкова ще бъде и през още по-цъфтящата 2000…средната месечна работна заплата през мрачната 1996-а е била 87 долара. За първото полугодие — 106 долара, прз 2000 — цели 105 в зелено. Средната пенсия е увеличена от 24 на 32 долара, т.е. цели 8 долара след четири години. Неспирен възход! По 2 долара на година … А статистиката — НСИ, сочи, че към август т.г. 43 на сто от доходите си българинът харчи за хранителни продукти. По международните критерии, когато гражданите на една страна дават повече от 35% от доходите си за храна, тази страна бива отпращана в зоната на трайната бедност.
Друг невероятен парадокс е броят на заетите в държавното управление. През 1996 година по времето на силното държавно вмешателство в икономиката на соцкабинета, чиновниците в управлението са били 77 231 души. Днес при бурното развитие на частния сектор, даващ според премиера 70 на сто БВП, заетите в управлението държавни служители са нараснали до 86 870. Може би, ако извадим от 86 870 — 77 231, ще получим и точния брой на братовчедите в Република България, зачислени в държавната ясла…“ (В Паун Цонев, БСП — 96 и СДС — 2000: две партии — една цел!, в „Монитор“, 22 септември 2000 г., с. 15).
Справедлив е упрекът и на писателя пенсионер Васил Цонев. Той писа:
„И г-н Божков, и г-н Муравей (министри в кабинета на Иван Костов — бел. е моя) креснаха по телевизията:
— Какво искат пенсионерите? Нали им увеличихме пенсиите 12 пъти…?