Времето, в което живях, и хората, с които работих

Второ. В националната програма за първи път се поставя и решава въпросът за критерия, за мярката на жизненото равнище. В нея е посочено: мярка за равнището на живота на трудещите се трябва да бъдат научнообоснованите норми за хранене на човека, рационалните норми за задоволяване на техните нужди от жилища, облекло и обувки, на културните им и духовни потребности. Както се вижда, премахва се критерият за оценка на жизненото равнище в сравнение с миналото, когато народът има ниско жизнено равнище. Не е възприет и критерият за сравняване с други народи, защото жизненото равнище на народа и по-конкретно неговият начин на хранене и бит имат исторически особености и традиции. Напълно правилно се възприема нов научнообоснован критерий. Следователно друга характерна черта на програмата е нейната научност.

Трета характерна черта на националната програма е нейната комплексност. В нея не се разглежда един или друг проблем, един или друг елемент на жизненото равнище, а всички страни, свързани с живота на хората. При това проблемите се разглеждат и решават в тяхната комплексност и взаимна обвързаност. Комплексният подход към изучаването, планирането, програмирането и решаването на назрелите социални въпроси и задачи, от които зависи степента на повишаване на жизненото равнище на народа, е типичен за програмата. Нещо повече, програмата е балансово обвързана с необходимите материални, трудови, финансови и валутни ресурси.

Четвърто, За първи път в националната програма се определя икономическата и социалната ефективност от постигане на предвидените цели, подцели и задачи.

Пето. Националната програма съдържа комплекс от задачи за нарастване платежоспособността на населението и неговото осигуряване с необходимите стоки и услуги. Оптимизирана е пропорцията „парични доходи на населението — стокови фондове и услуги“.

Шесто. В националната програма се поставя задачата за комплексното развитие на системата за обществено обслужване. Целта е да се изгради единна система на търговско, комунално и битово обслужване, транспортни и съобщителни услуги, здравно обслужване, физическа култура и спорт, просвета и образование, култура и изкуство и административно обслужване.

Седмо. В националната програма са предвидени мероприятия за създаване още по-добри условия за опазване и възпроизводство на жизнената среда. Тя се разглежда като комплекс от условия за труд — селищна мрежа, социална, домашна и природна среда. За първи път у нас жизнената среда бе самостоятелен раздел на единния план.

И на осмо място, но не по значение, е изработена програма за решаване на жилищния проблем. Поставена е задача да се премине към частично и пълно обзавеждане на новостроящите се жилища.

Иска ми се да посоча един от резултатите от изпълнението на националната програма в края на 1985 г. — потреблението на основни хранителни и нехнранителни стоки на човек от населението и на 100 семейства. Защото тези показатели имат актуално значение и в днешно време.

Потребление на основни хранителни и нехранителни стоки

				Години
№	Показатели	Мярка	Научна норма	1939	1952	1970	1980	1985
I.	На човек от населението
1.	Месо и месни произведения	кг	88	8,7	21,3	41,4	61,2	72,5
2.	Риба и рибни консерви	кг	13	—	—	5,5	6,9	8,5
3.	Фасул	кг	4,5	—	4,7	4,2	3,9	3,0
4.	Мляко и млечни произведения	л	260	—	80,2	116,6	169,4	192,7
5.	Яйца	Бр.	265	—	68	122	204	256
6.	Захар и захарни изделия	кг	32	4,9	6,3	32,9	34,5	35,1
7.	Зеленчуци	кг	180	—	79,6	88,9	93,8	102,8
8.	Плодове, вкл. грозде, дини и пъпеши	кг	200	—	91,8	148,2	105,8	105,6
9.	Памучни тъкани	кв.м	36	5,4	8,6	22,2	25,9	26,9
10.	Вълнени тъкани	кв.м	7	0,1	1,7	3,8	4,6	4,8
11.	Обувки	чф	4	0,4	0,3	1,7	2,0	2,3
II.	На 100 семейства
1.	Телевизори	бр	105	—	—	42	75	93
2.	Хладилници	бр	100	—	—	29	76	94
3.	Електрически перални	бр	70	—	—	50	71	89
4.	Леки коли	бр	40	—	—	6	29	37