Това бяха стабилни темпове и едни от най-високите сред икономически развитите държави в света.
Предвиждаше се потреблението на основни хранителни стоки на човек от населението през 1983 г. да достигне за:
— месо и месни произведения — 69 кг;
— риба и рибни продукти — 8,5 кг;
— мляко и млечни произведения — 211 кг;
— захар и захарни изделия — 36,2 кг;
— зеленчуци — 123 кг;
— плодове — 130 кг и други.
Вносът на стоки за народно потребление да нарасне с 5,4 на сто. Значително да се увеличат средствата за развитие на материалната база на здравеопазването, образованието, културата и почивното дело. Средствата за пенсии — да нараснат с 6,4 на сто и да достигнат внушителното число от 2,1 млрд. лева. Да се построят нови 73 хил. жилища. За опазване и възстановяване на природната среда бяха предвидени 266,4 млн. лв.
Капиталните вложения за 1983 г. бяха 7540 млн. лв., от които 5,400 млн. — за развитие на мощности в материалното производство.
Основната цел при финансовото обвързване на единния план бе да се състави реален и балансиран държавен бюджет. Затова съставянето на плана и бюджета се извършваше успоредно.
Проектът за държавния бюджет бе изцяло съобразен с повишаване ролята на печалбата като основен източник за финансиране на разширеното възпроизводство, на мероприятията за повишаване жизненото равнище на нашия народ. От предвиденото увеличение на приходите 54 на сто бяха от увеличаването на вноските от съвкупната печалба на стопанските организации.
През 1983 г. се приложи постановката капиталните вложения да не се дават, а да се вземат на кредит от банката. Лимитите, предвидени с единния план, са с право на ползване. Трябва да се получат от стопанските организации само тогава, когато се докаже пред Българската национална банка ефективността от тяхното използване. Критерии за ефективност да бъдат: експортната рентабилност на продукцията; съвременното технологично и организационно равнище на производството; осигуреност на енергийно-суровинни ресурси от местно производство или внос от социалистическите страни, а в краен случай — от капиталистическите страни; гаранция за качество, реализация и цените на продукцията.
Ползването на средства от фонд „Разширяване и технологическо усъвършенстване“ да става под контрола на Българската народна банка и Министерството на финансите при доказана икономическа и социална целесъобразност.
Новозапочващите обекти, които са без проектносметни документации, и обекти, които имат частична проектна готовност и увеличават първоначалната си сметна стойност, да се снемат от поименните списъци. През 1983 година да не се открива финансиране на нови обекти на организации и ведомства, които имат невъведени в действие мощности, предвидени в поименния списък за годината.
В плана за 1983 година особено значение бе отделено на най-ефективното и комплексно използване на елементите на производствения процес. Изискваше се всяка стопанска организация да преразгледа нормите и нормативите за разход на материални и трудови ресурси с цел тяхното привеждане в съответствие с предвидените лимити за снабдяване и за разход на единица продукция, за доближаване и постигане на конкурентните фирми в съответната област.
Изпълнението на поставените задачи предполагаше внедряването на научно-техническите постижения в практиката и усвояването на лицензиите; повишаване на качеството и обновяването на продукцията; модернизация и реконструкция на производството; ускоряване обращаемостта на оборотните средства.
Народното събрание прие Закон за единния държавен народностопански план и държавен бюджет на Народна република България за 1983 г. и възложи на Министерския съвет да утвърди държавни нормативи и показатели на стопанските организации, министерства, ведомства и териториални единици и да организира контрола по тяхното изпълнение.
Всеки първи работен ден на седмицата от осем до девет часа се срещах с помощниците си в Министерския съвет — проф. Витали Таджер, един от светилата на правната мисъл в България, проф. Иван Кирилов, изтъкнат български философ и Сергей Давидов, млад икономист, завършил кибернетика в Съветския съюз. Присъстваха и секретарката Мария Кисьова и Георги Димитров, главен секретар на Държавния комитет за планиране. Така беше на на втори януари 1983 година. Тогава пред тях споделих идеята да посетя всички работни места в плановия комитет. Смятах да го направя не като протоколно мероприятие, а на място да се срещна със служителите. Всички заявиха категорично: — „идеята е чудесна“.