По предложение на Тодор Живков и с активното участие на Гриша Филипов се подготви доклад за Московското съвещание, който се разгледа в Политбюро и правителството с първите секретари на окръжните комитети и зав.-отделите на Централния комитет. Като начало се обсъди концепция на доклада. Уточниха се основните акценти. Предложих в доклада да се обоснове философията на дългосрочния план за развитието на страната до 2000 година и по-конкретно за периода до 1990 година. Т. Живков сподели идеи в областта на преструктуриране на икономиката и техническия прогрес.
Като задача пред социалистическите страни в доклада се поставяше постигането на паритет със Запада в областта на икономиката към 2000 година. Най-сигурният и най-надеждният начин да се постигне равновесие в икономическата област бе осъществяването в нашите условия на научно-техническата революция. В съответствие с решенията на съвещанието в Москва се налагаше в големи мащаби внедряването преди всичко на авангардни технологии. Това бе единственият начин да се ускорят интеграционните процеси в икономиката. В доклада се утвърждаваше разбирането за равноправна и взаимноизгодна търговия, за икономическо и научно-техническо сътрудничество с високоразвитите промишлени държави. Развитието на производителните сили у нас да се заложи върху широкото ни участие в международното разделение на труда. Да се преустроят интеграционните процеси на многостранна и двустранна основа с цел да се утвърдят завоюваните позиции и да се развие по-нататък структурата на нашата специализация. Това се отнасяше за електрониката, където вече бяхме на едно от първите места в света по производство на човек от населението, както и за подемно-транспортното машиностроене, химията и по-специално за фармахимията, за някои позиции на селското стопанство и по-специално за производство и износ на тютюн и цигари. Главната задача бе да се затвърдят позициите и да се развие по-нататък структурата на нашата специализация върху основата на научно-техническия прогрес.
По-пълното задоволяване на материалните и социалните потребности на нашия народ предполагаше да се развият приоритетни производства, чрез които да се излезе на нови технологични и пазарни позиции.
В машиностроенето тези позиции са свързани с производството на гъвкави автоматизирани производствени системи, с част от които да се превъоръжи нашето машиностроене, а с друга да се излезе на нови пазари. Съществуваха възможности в областта на системите за автоматизация на проектирането и в програмното осигуряване на автоматизираните системи. Други направления бяха производството на уникално тежко оборудване с инвестиционно предназначение и производството на оборудване за биотехнологии, на химическата и на хранително-вкусовата промишленост.
Един от най-важните проблеми бе за качеството на метала. Ние имахме и нямахме метал. Имахме го по количество, нямахме го по качество. Трябваше да се заемем с праховата металургия и с развитието на малотонажната металургия.
Суровинната база на България бе ограничена и бедна. В условията на научно-техническата революция този проблем бе решим чрез дълбочинното използване на суровините и на металите. Изключително големи бяха възможностите на биотехнологиите и на малотонажната химия.
Предложи се да продължи изграждането на малки и средни предприятия във всички отрасли на народното стопанство. В индустриално развитите капиталистически държави предприятията с малки и средни мощности съществуват наред с големите компании при водеща роля на последните. Тези предприятия допълват едрата промишленост. Чрез тях за кратко време можеше да се създаде модерна база за ефективно производство и да се решат много проблеми на обслужващата сфера, особено на инфраструктурата на селищните системи.
На съвещанието, състояло се на 20 юни в резиденция „Бояна“, Т. Живков, запознат основно с доклада, не четеше, а говори напълно убеден, че това е пътят за по-нататъшното ни развитие. Обоснова историческото значение на Московското съвещание. Разви някои постановки за ролята на субективния фактор в решаването на тези проблеми, за необходимостта от ново мислене и нови действия.
В средата на юли същата година правителствена делегация посети седем африкански държави. От няколко месеца това посещение се подготвяше старателно. Делегацията, в която влизах и аз се ръководеше от председателя на Министерския съвет. В нея бяха включени още: Тончо Чакъров, министър на машиностроенето; Любомир Попов, зам.-министър на външните работи; Спас Георгиев, зам.-министър на външната търговия; Иван Малинов, първи зам.-председател на Националния аграрно-промишлен съюз и Асен Велков, началник на кабинета на министър-председателя. Придружаваха ни експерти, преводачи и журналисти.