Правителството даде висока оценка за политическото значение на посещението и за разширяването и задълбочаването на търговските връзки с африканските държави. Сключените дългосрочни спогодби и споразумения се взеха предвид от специалистите в плановия комитет при подготовката на Деветия петгодишен план за 1986–1990 г.
По случай юбилейното честване на четиридесетгодишнината от Девети септември 1944 г. бе организирана и проведена среща за ветерани-плановици, бивши ръководители и съавтори на документи на планирането с действащите по това време сътрудници на Държавния комитет за планиране. Сред тях бяха бившите председатели на комитета: Георги Чанков, акад. проф. Евгени Матеев, доц. инж. Апостол Пашев, к.ик.н. Сава Дълбоков, проф. Иван Илиев и к.ик.н. Кирил Зарев. Десетки бяха бившите зам.-председатели на комитета, между които инж. Никола Калчев, инж. Огнян Тихомиров, Асен Константинов, Петко Стоянов, Димитър Василев, проф. Веселин Никифоров, Белчо Белчев, Стойьо Кьосев и още много други. Присъстващите се събраха в залата на колегиума на комитета. Не се произнесоха речи и слова. Достатъчно бе да се видят един друг, да обменят мисли, да си спомнят за времето, когато около тази маса и в тази зала са дискутирали най-разпалено по един или друг парлив проблем на икономическото и социалното развитие на страната. Празничния подарък на всеки бивш служител на комитета бе юбилейна сребърна монета.
В киносалона гостите се срещнаха с около 200 действащи плановици, с мнозина от които бяха работили съвместно. Тази среща на поколенията плановици е трудно описуема. Здрависваха се и се прегръщаха. Изказах благодарност към ветераните и към действащите служители на плановия комитет. Връчиха се ордени и юбилейни медали на дългогодишни служители на комитета. Колко много усмивки, аплодисменти, пожелания за здраве, просълзени очи и радост имаше в този ден!
За тържествата у нас по случай четиридесетгодишнината от Девети септември 1944 г. пристигнаха много чуждестранни делегации. Съветската делегация, както и друг път, бе обградена със специално внимание. Водеше я най-младият член на Политбюро и секретар на Централния комитет на КПСС Михаил Горбачов. Вечерта на девети септември в резиденция „Бояна“ бе устроен голям прием. Моят първи заместник — Димитър Дачев, ми съобщи, че се познава добре с Миша.
Приемът бе в просторните зали на Дом № 1. Официалните гости бяха в отделен салон. Мястото ми бе на няколко метра от центъра на официалната маса.
Когато официалните лица се отправиха към гостите, поканени на приема, преди да напусне залата Горбачов се приближи до мен, ръкува се и потърси Димитър Дачев. Той дойде усмихнат и сърдечно се прегърнаха. Тримата пихме на екс „Столичная“. За съжаление тази благоразположеност на Горбачов към Дмитрий и България не помогна в преодоляване на практическите трудности на плановия комитет при координацията на националните планове за периода 1986–1990 г.
При подготовката на единния държавен план за 1985 г. се приложи опитът от предходните години. Уточнените нормативи и показатели за 1985 г. бяха дискутирани в Националната планова комисия със съответните стопански организации, министерства, ведомства и окръжни народни съвети. По същество до края на юли държавният план и държавният бюджет за 1985 г. бяха подготвени. След августовските отпуски, юбилейните тържества през септември и други мероприятия през октомври законите за плана и бюджета се утвърдиха през ноември. Пред пленума докладвах за плана и бюджета. Както на пленума, така и пред Народното събрание централно място бе отделено на комплексното задоволяване на нарастващите материални, духовни и социални потребности на народа. В единния план и държавния бюджет жизненото равнище на населението бе изходна точка и крайна цел на планирането на народното стопанство. За 1985 г. се предвиди реалните доходи на човек от населението да нараснат с 3 на сто в сравнение с 1984 г., а общо за периода 1981–1985 г. — с 19,7 на сто, при предвидено по закона за петгодишния план с около 15 на сто. Както е известно, прирастът на реалните доходи на човек от населението е най-синтезиращият показател за растежа на жизнения стандарт на хората. Той е критерий за просперираща икономика и народно благосъстояние.
Народното събрание, на своята петнадесета сесия, състояла се на 26 и 27 ноември единодушно одобри представените Закон за Единен план за социално-икономическо развитие на Народна република България и Закон за държавен бюджет на Народна република България за 1985 г. С тях се гарантираше изпълнение и преизпълнение на показателите на Закона за Осмия петгодишен план.