Координацията на националните планове на страните-членки на СИВ, се реализираше от Комитет за планова дейност при изпълкома на СИВ. Негови членове бяха председателите на плановите органи в отделните страни. На мен се падна честта да представлявам в него нашата страна от юли 1982 г. до октомври 1985 г.
Заседанията на този Комитет се провеждаха три пъти годишно, два пъти самостоятелно и веднъж след пленарно заседание на СИВ. Първото заседание, на което присъствах, се проведе през октомври 1982 г. в Будапеща. Заминах с група специалисти от плановия комитет и другите функционални ведомства. За първи път се срещнах с колегите-председатели на планови органи от европейските социалистически страни и Куба. Познавах се само с Николай Константинович Байбаков — председател на ГОСПЛАН на Съветския съюз. По традиция вечерта преди откриването на пленарните заседания всички колеги-председатели на планови комитети от страните, вечеряха заедно, на една маса, без предварително определени места. Вечерята имаше своя ритуал. Н. К. Байбаков представи новите колеги. За мен каза: „новият председател на плановия комитет в България е Станиш Бонев, първият председател не само в България, но и сред всички нас с висше образование по специалността «Планиране на народното стопанство».“ Откъде разполагаше с тази информация не можах да узная. В нито една биографична справка за мен не е отбелязан този правдив момент. Станах в знак на уважение. Вторият нов колега беше Манфред Горивода от Полша, досегашен помощник в кабинета на ген. Войчех Ярузелски. Съседът ми отдясно, с леко дръпнати очи, ми се представи сам — Садном — председател на ГОСПЛАН в Монголия, а този отляво, впоследствие разбрах, че е Фаловеги и е от Унгария.
Байбаков беше в напреднала възраст, вече 19 години председател на ГОСПЛАН. Той каза: всяка работна година в ГОСПЛАН е равна на три работни години в кое и да е друго учреждение или предприятие. Знаете, че съм инженер-химик, нефтяник. През 1938 г. ме викат от провинцията в Кремъл при Сталин. Никой не казва за какво. Отивам в уречения час. Адютантът — секретар, става прав, отваря вратата на кабинета и казва: „Заповядай! Чака те!“. Влизам. Гледам стаята празна. Суетя се. Чувам гласа на Сталин зад мен — „Кой сте?“ Обръщам се кръгом, никой няма. Повдигнах глава и видях Сталин, седнал на голяма двукрака стълба, държеше в уста загасена пура и разлиства някаква книга. Беше почти с гръб към мен, без да ме погледне. Николай Константинович съм — отговарям, а той без да ме разпитва изрече: „Эсть нефт, есть Байбаков, нет нефт, нет Байбаков. Свободны!“. През петдесетте години Н.С. Хрусчов ме изпрати за председател на Областен народен съвет в Украйна, а после, както знаете съм в ГОСПЛАН. След това даде думата за тост, без протоколен ред, на досегашните председатели на планови комитети. Така влязох в интернациналното семейство на плановиците.
Заседанието на Комитета за планова дейност премина делово, с предварително подготвени проекти за решения. Предвиждаше се първият етап от координацията на народностопанските планове да приключи до средата на 1984 г.
Започва усилена работа. Наши специалисти активно участваха в подготовката на Програма за координация на народностопанските планове за периода 1986–1990 г. Тя беше приета на 36-то заседание на СИВ. Съгласувани бяха програми и графици за срещи на двустранна основа. На двустранна основа се проведоха срещи с експерти. Имаше срещи и с участието на председателите, които бяха по-рядко. За всяка среща на експертите подробно ни се докладваше и заедно уточнявахме нашата позиция. С една дума, беше в ход интензивна работа и у нас, и в другите страни.
Информирах правителството за резултатите и главните изводи от срещите, а именно:
— всички страни-членки на СИВ, през следващия период — 1986–1990 г., ще чувстват остър недостиг на енергийно-суровинни ресурси;
— ще се вземат изключителни мерки за запазване на ресурсите от енергия, суровини и материали, за тяхното най-рационално използване в съответните страни или търсене на максимален ефект при техния износ;
— набелязват се важни мероприятия за ускорено развитие и внедряване на научно-техническите постижения, за разширяване и задълбочаване на сътрудничеството в тази област;