Да участваме при взаимна договореност при изгарждането на газопровода „Ямбург-Западна граница на СССР“ и по създаването на инфраструктурата на нефтените находища в Приказпийската низина.
Предложихме доставките на калцирана сода да бъдат продължени и за следващия планов период, като осигуряваме по 450 хил. т годишно срещу запазване на вноса на енергийно-суровинни ресурси за нашата металургия и химическата промишленост.
Аналогичен подход приложихме и към по-нататъшното разширяване на сътрудничеството в областта на машиностроенето. С конкретни разработки обосновахме възможността за увеличаване на взаимните доставки около два пъти през следващия период в сравнение с текущия петгодишен период.
Постави се и въпросът за взаимните разплащания между двете страни. През текущия период имахме много трудности в това отношение. Предложихме Протокола за координация на плановете да се подготви върху основата на контрактните цени, които ще действат през периода 1986–1990 г., и на балансирана основа за петгодишния период като цяло и за всяка отделна година. При балансиране разплащането за следващия период да се включат материалните стимули, като се дават ежегодно за периода 1981–1985 г.
По договореност на високо равнище за периода 1981–1985 г. съветското правителство предостави на България по 400 млн. рубли ежегодно за стимулиране износа на селскостопанска продукция, определени стоки на леката промишленост, на туристически и строителни услуги за Съветския съюз.
Н.К.Байбаков благодари за компетентното ни и делово участие и направените предложения. Препоръча експерти от двете страни да намерят най-целесъобразни решения за сътрудничество през следващия планов период.
Работната група от експерти, от наша страна, се ръководеше от Георги Георгиев — първи зам.-председател на Държавния комитет за планиране, дългогодишен, ерудиран и висококвалифициран плановик. Групата положи много усилия, но съществен напредък не се постигна. Явно съветските специалисти нямаха конкурентни указания от правителството.
С Николай Константинович посетихме новостроящия се машиностроителен завод край Радомир. Разгледахме последователно технологическия процес. Тончо Чакъров — министър на машиностроенето, даде обяснения по повдигнатите въпроси, включително за технико-икономическите параметри на машините и съоръженията, доставени от Япония. Н. К. Байбаков разговаря и с японските специалисти-монтажници. Остана възхитен от крупното строителство и високопроизводителните мощности. Попита за размера на инвестициите, чиято начална сметна стойност възлизаше на 40 млн. лв., а новоутвърдената — на 920 млн. лв. В плана за 1985 г. бе предвиден лимит за строителство, която сума явно бе недостатъчна. Очакваше се Министерството на машиностроенето да внесе нов проект за обекта. По пресмятания на експерти от плановия комитет новата проектосметна стойност възлизаше на 1450 млн. лева. Той се обърна към мен с думите: „Синок мой, така се обръщаше към мен, когато бяхме в приятелски кръг, за чем такой большой завод?“ Опитах се да обясня, но и аз самият не бях убеден в това, което казвах.
Към края на работния ден в резиденция „Бояна“ запознахме Т. Живков за хода на разговорите по консултацията на плановете за следващия период. Тъй като предварително бях съгласувал нашата позиция с него, аз говорих кратко. Предоставих думата на Н.К.Байбаков. Той подробно изложи проблемите на съветското правителство по балансирането на плана за периода 1986–1990 г., но нито дума не каза за нашата консултация.
Искам да отбележа, че нееднократно пред Тодор Живков съм застъпвал тезата за изграждане на оптимални за нашата страна производствени мощности. Строителството на завода в Радомир беше започнало години преди да стана председател на плановия комитет.
През цялото време на преговорите неотлъчно присъстваше Леонид Греков — посланик на Съветския съюз у нас. На летище София, след изпращането на съветските колеги, той каза: „По моя линия ще информирам за консултацията. Вие с голямо желание и откровено се стремяхте за положителен изход“.
Координацията на плановете навлезе във втория, изключително отговорен етап. 1985 година беше решаваща. Започна интензивна работа. Голямо постижение е да се видят проблемите и задачите в перспектива, да се координират между отделните направления и звена, да се съгласуват с министерства и ведомства.
Първият добър резултат в координацията на националните планове постигнахме с Република Полша в началото на март 1985 г. инж. Димитър Дачев — първи зам.-председател на плановия комитет и Марин Маринов — зам.-министър на външната търговия, с група експерти извършиха значителна работа с полските колеги.