От полска страна координацията се ръководеше от Манфред Горивода — умен, енергиен и находчив човек. С него обсъдихме всички въпроси. Интересуваше се не само от работата на плановия комитет и координацията на плановете за следващия период, но и от функционирането на новия икономически механизъм в България.
Манфред бе информирал генерал Войчех Ярузелски за хода на координацията и нерешените проблеми. Той ни прие в сградата на правителството. Свикнал бях да се срещам с големи личности и не се притесних, когато се ръкувах с високия, строен, с тъмни очила генерал. Бяхме без преводач. Разговаряхме на руски. Манфред го информира накратко за нашето пристигане и за очертаващото се подписване на Протокола за координация на плановете за 1986–1990 г. Генералът го прекъсна и се обърна към мен:
— В неделя пътувам за София на гости при моя приятел. Мога ли да кажа, че ще приключите с координацията на плановете?
— Можете, ако дадете указания на Манфред да се решат взаимно спорните въпроси.
— Какво имате предвид?
— Вашата държава е вторият ни по обем на стокообмена партньор. С Манфред се препъваме в някои проблеми, които сами не можем да решим. Ако не се доставят от Полша 100 товарни вагона ежегодно, трябва да ги купим от капиталистическа държава в щатски долари — кеш.
— Манфред, удовлетворете молбата, пък те ще се отзоват на друго наше искане, се разпореди генералът.
В този дух се поставиха още няколко въпроса. Отговорите и на тях бяха за положително решаване. Генералът продължи да разпитва за положението у нас. Разделихме се с пожелание за успешно посещение в България.
В добро настроение в заседателната зала на плановия комитет продължи дискусията по координацията на националните планове. С подписания протокол стокообменът ни с Полша за 1990 г. се предвиждаше да се увеличи с 32 на сто в сравнение с очакваното за 1985 г.
В началото на април предстоеше заседание на Комитета за планова дейност при СИВ в Берлин. Предложих на Герхард Шурер — председател на Държавния комитет за планиране на ГДР, да се използва това пътуване и за координация на националните планове на двете страни. Той се съгласи. Започна усилена подготовка от експерти, начело с Найден Найденов — първи зам.-председател на комитета.
Групата експерти, ръководена от Н. Найденов и Марин Маринов, замина за Берлин седмица по-рано. След съгласуване с Т. Живков и Гр. Филипов с Г. Георгиев подготвихме българското становище за заседанието на Комитета за планова дейност на СИВ. За участие в заседанието в Берлин пристигнаха всички председатели на плановите комитети на страните-членки на СИВ и Куба.
Централен въпрос на заседанието на Комитета за планова дейност бе ходът на координацията на националните планове за периода 1986–1990 г. По азбучен ред трябваше да докладвам първи.
Посочих, че с Полша вече подписахме заключителния протокол, а с ГДР това ще направим тези дни, че сравнително добре вървят нещата и с другите страни.
С тези няколко думи можеше да приключа и да си седна, но реших да хвърля „камъка в блатото“. Помолих Рая — преводачката на руски, да застане до мен и продължих на български език:
„Според нашата делегация досегашната работа по координация на националните планове на двустранна основа е незадоволителна. Образно казано, поставили сме «конете зад каруцата». Координацията не тегли напред националните икономики и системата като цяло, а дърпа силно назад. Обрича ни на застой. Пазарим се за всяко изделие в натурално изражение. Един казва: — дай ми калцирана сода, ще ти дам вагони. Друг казва: — дай ми мотокари, ще ти дам алуминий. Нещо повече. Такава координация не е за председатели на планови комитети, а за министри на външната търговия. Органите, които оглавяваме, са икономически щабове на правителствата.
Макар, че сме на заключителен етап от координацията, предлагаме да се приложи нов подход в нашата работа, съответстващ на съвременната научно-техническа революция и на решенията на Московското икономическо съвещание на високо равнище.
Първо. Да се състави и приеме програма за научни разработки и внедряване в производството на най-нови, съвременни технологи за обновяване на продукцията с цел получаване на по-наукоемка, по-малко енерго, материално и трудоемка, качествена и евтина продукция, задоволяваща потребностите на отделните страни и на системата като цяло. Тази програма да има «открит» характер и системно да се допълва и обогатява с нови научни разработки.