Второ. Развитието на сътрудничеството да се основава на специализация и коопериране на производството на дългосрочна основа с цел задоволяване потребностите както на отделна страна, така и на кооперираните с нея други страни и да се осигури износ за други държави.
Трето. Правителствата да се ориентират към провеждане на единна инвестиционна политика при изграждане на крупни обекти и мощности. Комитетът за планова дейност не само да съгласува строителството на нефтопровода «Ямбург-Западна граница на СССР», а и на обекти за създаване на нови системи за автоматизация, електронизация и роботизация на производството и на тежко машиностроително оборудване или за използване на природни ресурси.
Четвърто. На организирана основа да се поставят преките връзки между крупните стопански организации, каквито вече се формират във всяка една от нашите страни. Да не се опекунства над държавните стопански обединения и комбинатите, а да им се оказва подкрепа и съдействие за разгръщане на стопанската самостоятелност, за разширяване и размяна на научно-технически постижения, лицензии, «Ноу Хау», образци, чертежи и челен опит.
Пето. На тази основа динамично да се развива стокообменът, особено на продукция, по която отделна страна е специализирана и вече се е утвърдила на международния пазар.
Такъв подход ще повиши авторитета и мястото на Комитета за планова дейност при СИВ. Такъв подход ще постави «конете пред колата» и тя ускорено ще се движи напред към овладяване на съвременните постижения на научно-техническата революция.“
С това приключих моето изказване. Колегите мълчаха, навярно размишляваха. Николай Константинович предостави думата на следващия колега от Унгарската народна Република.
След приключване на пленарното заседание на комитета започнаха срещи на двустранна основа. Следващият ден беше определен за посещение на стопанския комбинат в Дрезден, на което нашата делегация не замина, тъй като започна работата за координация на националните планове с ГДР. На вечерния прием, даден от правителството на ГДР, Герхард Шурер предложи да се срещнем в резиденцията на нашата делегация. Съгласих се, макар че нямах представа кои въпроси го вълнуват и каква ще бъде темата на разговора. Към 22 ч. той пристигна със съпругата си, млада блондинка. Отначало бяхме всички заедно, но по негово предложение се отделихме на разговор на „четири очи“. „Дойдох да те поздравя за днешното ти изказване, започна Шурер. Моля те да ми обясниш още веднъж какво значи поставяне «конете след каруцата». Както знаеш, аз вече надхвърлям 20 години като председател на плановия комитет и участвам в работата на СИВ, но за първи път чувам такава постановка.“
Разговаряхме за аналитичната и балансовата функция на плановите комитети не само за националната икономика, а и в интеграционен мащаб. Взаимно се допълвахме в разсъжденията. Удоволствие беше, че имах пред себе си такъв ерудиран и с висока култура човек. Той разказа неща от практиката, които в никаква книга не може да прочетеш, още повече, че опитът в плановата работа не е описан и обобщен в нито една държава. По всички въпроси бяхме единомишленици. Не бързахме да приключим разговора, макар че утре ни чакаше напрегнат работен ден. Беседата ни завърши към един часа след полунощ. В нея се уточнихме и по някои спорни въпроси на сътрудничеството между двете страни.
На консултацията по координацията на плановете между двете страни работните групи докладваха за извършената работа. Шурер ръководеше заседанието и по същество веднага решаваше поставените въпроси било от немска, било от българска страна. Даде указание какво още да се доработва в областта на научно-техническата интеграция, специализацията и кооперирането в духа на вече проведения между нас разговор. Накрая предложи днес да не се подписва заключителният протокол, а двете работни групи да дадат отговор на поставените от него въпроси и това да стане през юли в България. Възхитих се от неговата конструктивност. Предложих да се задоволят всички искания на ГДР в областта на електрониката и електротехниката през следващия период, като в протокола се добави нов текст в смисъл занапред двете страни да не изграждат дублиращи се мощности в тази област.
Заключителната среща за подписване на протокола се проведе през юли в София. В него се предвиждаше стокообменът през 1990 г. да надхвърли очакваното равнище с 34 на сто. Това беше най-високият прираст между всички социалистически страни.