Консултациите за координацията на плановете с ЧССР преминаха сравнително по-леко, с по-малко спорни въпроси. Между страните имаше добри традиции и много от механизмите на сътрудничеството бяха „отработени“. Съществена помощ ни оказа енергичната намеса на Григор Стоичков като съпредседател на Българо-чехословашката комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Работата на тази комисия беше пример как трябва да се работи за успешна координация на плановете между страните.
Главният проблем тук бе кооперирането „Лиаз — Мадара“. Формира се междуведомствена комисия, оглавена от двамата министри на машиностроенето. След известно време Тончо Чакъров докладва в правителството за успешното решаване на спорните въпроси. Заключителният протокол се подписа с колегата Потач също през юли 1985 г.
И координацията на националните планове с Унгарската народна република завърши успешно.
С избирането ми за зам.-председател на Министерския съвет, с решение на Бюрото на Министерския съвет, ми бе възложено да поема съпредседателството на комисията за Унгарската народна република и за Монголската народнодемократична република.
Първото ми посещение в Унгария като съпредседател на смесената комисия бе през септември 1981 г. Наследството, което получих, не беше добро. Години наред стокообменът между двете държави беше с отрицателно валутно салдо за нашата страна и със забавени доставки от унгарска страна. Подготвихме се старателно с експерти от Държавния комитет за планиране и Министерството на външната търговия. Нямах нужния опит за работа в такава комисия. Онова, което ме накара да напиша тези редове, бе заявлението на експерт от унгарската планова комисия, член на смесената комисия, че България никога няма да има активно валутно салдо с Унгария. Ако това се получи, дори за една отделна година, той ще се хвърли от 4-ия етаж на плановата комисия. Марин Маринов отвърна: „да внимава това да не стане още през следващата година, защото имаме намерение да изменим нещата много скоро“. В общи линии заседанието на комисията за мен имаше повече познавателен, отколкото делови характер. Все пак си направих извода: — добре ще бъде да обърнем нещата в полза на нашата страна. Седмица по-късно с Марин Маринов и Жиро Багдатлян — главен специалист в Държавния комитет за планиране, отговарящ за Унгария, уточнихме график за работа до края на годината. Помолих да се направи необходимото, с риск да не получим някои договорени доставки, но в края на годината, да приключим с нулево валутно салдо.
През май 1982 г. се проведе заседание на смесената комисия в София. Моят партньор постави куп въпроси. Трябваше да се положат много усилия, за да се решат задоволително. Не скривам, помогна ми фактът, че наскоро станах председател на плановия комитет. През октомври, когато вече стъпихме здраво на графика за доставките, ми позвъни по телефона партньорът ми Мариаи от Унгария и заяви, че ако до седмица не им се изпрати една композиция вагони с калцинирана сода, ще спрат всякакви доставки за България. Оставих настрана некоректния тон, заявих спокойно, че това няма да бъде в духа на нашите традиционно добри връзки. Що се отнася до изпращането на калцинираната сода, ще бъде осигурена съгласно подписания двустранен график. Лично се заех с въпроса. Разговарях с генералния директор на комбината в Девня и с Георги Панков — министър на химията, и ги помолих под техен контрол незабавно да се изпълнят поетите ангажименти с Унгария. Отново ми позвъни унгарският колега и попита на път ли е влаковата композиция? Отговорих му, че няма да има композиция, а пътуващи шлепове към Будапеща по р. Дунав, които след няколко дни ще бъдат там. Внимателно помолих да не ме превръща в диспечер. Доставката на стоки за Унгария е организирана добре. Този маниер на работа намаля, но не спря дълго време. Не скривам, главно унгарските колеги, но не и единствени, ме наведоха на мисълта да търся и предложа нов подход за сътрудничеството между плановите комитети.
През юни 1983 г. предстоеше среща на високо равнище на УНР и НРБ. Използвах тази среща да се проведат заседание на съвместната комисия и среща по координацията на националните планове. Информирах Тодор Живков и Гриша Филипов, че 1982 г. е първата година, която се приключи с активно валутно салдо, и че през 1983 г. показателите за стокообмена са в наша полза.
Заминах за Будапеща два дни преди официалната делегация. Проведох успешно и двете предварително подготвени срещи. Пристигна нашата делегация. Вечеряхме в „свой кръг“ — официалната делегация в пълен състав. По време на вечерята Т. Живков ме разпитваше подробно и трябваше да отговарям обстойно. И сега съжалявам за вкусните унгарски блюда.