Не съм сигурен, че трябваше да…, подхванах колебливо.
Ти никога не си сигурен, затова ти трябвам, прекъсна ме изнервено Гаустин, трябва ти някой да върши онова, което не посмяваш.
Лесно ти е, защото, като стане напечено, ти просто сменяш времената, а аз оставам…
Но се бия във всяко време като за единственото, а ти в единственото си време се държиш така, сякаш имаш още сто възможни.
(Той е прав, той е прав, по дяволите!)
А ти си… ти си проекция, ти си мономаниак, само че сериен мономаниак, просто не помниш предишните си мании. Не можеш да си играеш с миналото. Сещаш ли се за всичките си предишни проекти… киното за бедни, дето трябваше да разказваме филмите преди прожекция на половин цена, без да сме ги гледали и едва не ни пребиха, а прожектирането върху облаци, а шамарената фабрика… Всички бяха провал, ти си принцът на провалите…
Стига, каза хладно Гаустин, не сме измислили ние референдумите.
Но и не попречихме.
А трябваше ли, каза бързо, преди да затворя вратата на тръгване.
Не знам, сър, отвърнах уж сухо, опитвайки се да вляза в тона на 40-те и неговата зелена риза. Не се засмя. Стиснахме си хладно ръцете и тръгнах. Стори ми се, че ще го изгубя отново…
Част III.
ЕДНА ОТДЕЛНО ВЗЕТА СТРАНА
Утопиите изглеждат много по-осъществими, отколкото се смяташе някога. Сега ние сме изправени пред друг тревожен въпрос. Как да избегнем окончателното им осъществяване?[7]
1
ЗАВРЪЩАНЕ
В самолета свири тихо народна музика. Стюардесите се щурат преди полета в стилизирани народни носии, косите сплетени на плитки, сукманите скъсени над коляното. Единственият стюард стои малко смешно в олекотени потури и елек. Гласът на пилота тече по радиоуредбата.
Гордеем се да ви посрещнем на борда на българския национален превозвач…
Ето ги малките подмени на езика. Доскоро се казваше „радваме се да ви посрещнем“. Откъде е дошла тази гордост сега. Авиокомпанията със сигурност не е сред водещите, публична тайна е, че се готвят да я сложат в черния списък. Самолетът започва да рулира, тръгват втръсналите до болка инструкции за безопасност. Слагам си тапите за уши и гледам само движенията на стюардесите. Без звука жестовете им наподобяват странен заклинателен ритуал, жестове на племенни гадателки. Странно е, че това продължава да се изпълнява. Няма данни някой да се е спасил при катастрофа, поставяйки си автоматично спускащата се отгоре маска или изваждайки жилетката под вашата седалка и надувайки свирката за помощ. Може би една обща молитва би свършила повече работа.
Самолетът, с който летя, прилича на маршрутка. Няма да се учудя, ако скоро започнат да пускат и правостоящи. Преди години така летях в някакъв вътрешен полет от Белград до Черна гора, правостоящ като в автобус, държейки се за един метален лост. Шофьорът, пардон, пилотът на самолета, беше на една ръка от мен, нямаше врата, само захабена завеска, която висеше откачена в единия край, та си подхвърляхме по някоя приказка с него. В един момент си запали цигара, молех се само да не отваря прозореца, за да тръска навън, прецаквайки херметизацията.
С остаряването страхът от полетите расте, явно се трупа с летателните часове и милите, жалко, че не го осребряват като тях. Една карта Fears and More би била добра идея.
След ритуала за безопасност самолетът излита сравнително плавно, може би все пак има резултат от заклинанието на стюардесите. Дамаската е позахабена, мрежичките на седалките – опърпани, бордовото списание – омачкано от нервните пръсти на десетки пасажери. Бакелитовият корпус леко проскърцва. Знакът с цигарата само показва колко стари са машините, от епохата, в която все още се пушеше вътре.
Изведнъж над мен, точно до бутона за повикване, каца муха. Муха в самолета. (Един приятел някога ми прати стихотворение с такова заглавие, знаейки страстта ми към мухите, ето че стихотворението се сбъдваше, така да се каже.) Имам особено отношение към това досадно за мнозина създание, така че нейното присъствие тук ме зарадва. Дали е българска, самолетът изпълняваше обратен полет. Или заблудена швейцарска муха (всъщност допускат ли изобщо в Швейцария мухи?), сбъркала полетите. Муха, която ще си остане за цял живот чужденка в една тъмна балканска страна, самонарекла се Швейцария на Балканите.