Люкрес вече е отворила тефтера си.
— Аа… опитът на Олдс. Това е легенда от малкия свят на неврологията, но легенда, основана на действителен случай. Всъщност всичко започва през 1954 г. Един американски неврофизиолог, същият този Джеймс Олдс, картографирал мозъка според реакциите на отделните зони на електрическите дразнения. Изследвал областта на мазолестото тяло — там, където е мостът, свързващ двете полукълба.
Умберто Роси вади химикалка и скицира един мозък на покривката.
— Така успява да идентифицира вентромедиалния хипоталамус, смятан за център на ситостта. Разрушаването на този център е причина за появата на булимията.
Умберто огражда съответната зона и я означава с една стрелка, над която написва инициалите й.
— Олдс открива и дорсолатералния хипоталамус, свързан с апетита. Разрушаването му е причина за появата на анорексия. И накрая попада на една странна зона, която наименува MFB — median forbrain bundle, или вътрешно предномозъчно снопче, и която отключва усещането за удоволствие.23
Бившият неврохирург отбелязва една точка в центъра на мозъка.
— Центърът на удоволствието ли е това?
— Свещеният Граал за мнозина невролози. Ей така, информативно, тази зона е точно до центъра на болката.
Впечатлен, Жером Бержерак промълвява:
— Дали заради тази близост някои хората объркват болката и удоволствието и стават садо-мазо?
Умберто свива рамене и продължава разпалено:
— Електродът, поставен в центъра на удоволствието на мишката и свързан с устройството, чрез което животинчето самичко включва тока, може да се задейства до осем хиляди пъти на час! Животното забравя всичко — храна, секс, сън.
Умберто си играе с кристалната чаша, като прекарва мокрия си пръст по ръба, изтръгвайки остър звук.
— Всички удоволствия в живота ни радват дотолкова, доколкото възбуждат тази зона.
Морякът не престава да натиска с върха на химикалката точката, която е определил като център на удоволствието. Накрая продупчва хартиената покривка.
— Тази точка ни подтиква да действаме. Тя е ключът към човешкото поведение. И Самюел Финшер я нарече „Върховната тайна“.
111.
Още. Още. Не е възможно да не разбират, че само ТОВА има значение. Животът не е нищо друго освен низ от дребни, жалки хитрини, към които прибягваме в желанието си да изпитаме усещането, което изпитах преди малко. Още. Всичко опира дотук… Още, смилете се, още, още, още, още.
112.
Доволен от произведения ефект, морякът рови в джоба си за лулата от морска пяна и я запалва.
— По света няма нищо, което да се сравни с това. Парите, наркотиците, сексът са жалки непреки средства за възбуждане на тази зона.
Всички мълчат, оценили значимостта на разкритието.
— Искате да кажете, че всичко, което правим, има една-единствена цел — да възбужда тази зона? — пита Люкрес Немрод.
— Ние се храним, за да стимулираме MFB. Говорим, ходим, живеем, дишаме, действаме, любим се, воюваме, вършим добро или зло, възпроизвеждаме се САМО за да стимулираме тази зона. Върховната тайна. Тя е най-дълбинната ни, най-жизненоважната мотивация. Ако тя не съществуваше, нямаше да имаме желание за нищо, щяхме да се оставим да умрем.
Мълчание. Люкрес гледа остатъците от овчия мозък в чинията си. Четиримата сътрапезници са осъзнали зашеметяващото значение на откритието на Джеймс Олдс.
— Как е станало така, че такова епохално откритие не се е разчуло? — пита Жером, усуквайки мустаците си.
— Представяте ли си какви последствия може да има?
Умберто оставя лулата си, вика сервитьора и иска да му донесат лют пипер. Натрива парче хляб и го гълта, без много да дъвче. Целият почервенява, не може да си поеме дъх, лицето му се изкривява в гримаса.
— Сега вече няма да чувствам вкуса на другите ястия… Разбирате ли? Прякото стимулиране на Върховната тайна потиска всички останали желания. Както вече ви казах, опитните животинчета забравят жизнените си функции — да се хранят, да спят, да се възпроизвеждат. Това е абсолютният наркотик. Животните са като заслепени от прекалено силна светлина, заради която не възприемат останалите светлини.
Отрязва залък хляб и дълго го дъвче, за да потуши пожара в стомаха си.
— Разбирам — унесено произнася Изидор. — Спокойно можем да перифразираме Парацелз: „Малкото дразнение възбужда, голямото дразнение предизвиква екстаз, прекаленото дразнение убива.“24 Ако стимулирането на Върховната тайна добие популярност, проблемите, които имаме с хероина, крека или кокаина, ще се умножат десетократно.
23
Олдс правил опити с мишки, в чиито мозък имплантирал електроди и им въздействал с електрически ток. При един от опитите забелязал, че мишката не бяга, а се връща към мястото на дразнението. Така открил центъра на удоволствието. — Б.пр.
24
Известната формула на Парацелз гласи: „Нищо не е отрова, всичко е отрова, само дозата прави отровата.“ — Б.р.