— Значи…
Той долепва върховете на пръстите си.
— Всъщност дуелът е равностоен, тъй като никой вече не може да определи докъде са стигнали компютърният интелект и човешкият ум. Колкото повече напредваме, толкова по-ясно осъзнаваме невежеството си в тези две области. И ако беше само това…
Той посочва афиша зад гърба си.
— В края на краищата, шахматните турнири са единствените обективни критерии за нивото на човешкия мозък и за нивото на компютърния интелект.
— Говорим за интелект, обаче компютрите не притежават самосъзнание — отбелязва Изидор Каценберг.
Мак Инли оправя възела на връзката си.
Те са журналисти, на тях им трябват готови, сдъвкани формули, които да могат да препишат.
— Между нас, инженерите, е прието да се казва, че в момента нивото им на съзнание е колкото на шестгодишно дете.
— На „съзнание“?
— Разбира се. Новите програми не се наричат Изкуствен Интелект (ИИ), а Изкуствено Съзнание (ИС). Те позволяват на машината да разбере, че е машина.
— Дийп Блу IV знаеше ли, че е машина? — интересува се Изидор.
След кратко мълчание Мак Инли заявява:
— Да.
— Можеше ли да има друга амбиция, освен да победи човешко същество на шахмат? — пита Люкрес.
— Вероятно. Беше снабден с най-новите изчислителни системи, основани на така наречената „размита логика“25. Тоест, разполагаше с известна свобода за вземане на „лични решения“, но смятам, че на определено ниво нещата толкова се усложняват, че дори и проектантът му вече не знае твърде на какво е способна машината. Защото Дийп Блу се самообразова. Той се „самопрограмира“. Какво е искал да научи? Не знаем. Влизайки в мрежата, той е имал достъп до всички медии и не можем да отгатнем „интересите“ му.
— Значи наистина вярвате, че машините имат зачатък на съзнание?
Мак Инли се усмихва широко.
— Това, което мога да ви кажа, е, че от известно време назначаваме психотерапевти в сервизната служба.
— Психотерапевти!
Инженерът-търговец се връща в интернет. Влиза в други сайтове.
Добре, да видим дали са любовници.
Отваря някакъв списък и вижда името на хотела, в който са отседнали — „Екселсиор“, апартамент 122. Две легла. Не може да направи никакъв извод. Тогава надниква в докладите на камериерките, които в този хотел се водят на отчет.
Оправили са две легла.
Усмихва се, развеселен, че е узнал толкова неща за непознати допреди пет минути хора.
— Защо психотерапевти, господин Мак Инли?
— За да успокояват машините, които се питат кои са всъщност — обяснява той и гръмко се разсмива. — Кой съм? Откъде идвам? Къде отивам? Човек си задава толкова въпроси, че по всяка вероятност несъзнателно е предал на машините своето екзистенциално безпокойство.
Изидор изважда джобния си компютър и започва да чука по клавиатурата, като че ли записва информацията. Всъщност тайно влиза в интернет, после в базата данни на компанията производител на Дийп Блу, където открива личното досие на събеседника им: „Крис Мак Инли. Образцов служител.“
Изидор затваря досието.
Променил е собственото си досие. Вероятно е ас на информатиката.
Мак Инли се привежда към тях и заявява, като че ли им съобщава голяма тайна:
— Дийп Блу V ще използва нова технология, с органични чипове. Тоест, вместо да са силициеви, чиповете ще са от жива материя. Засега от растителни белтъчини. На по-късен стадий ще преминем към животински. Това ще умножи стократно възможностите на компютрите, чиито неживи елементи са достигнали границата на своята миниатюризация. Дийп Блу V ще върне на машините титлата по шахмат, гарантирам ви.
Инженерът става, за да им намекне, че няма повече време за губене. Натиска едно копче, което отваря вратата, и повиква двама охранители, за да ги придружат.
— Къде се намира в момента самият Дийп Блу IV? — настоява Изидор.
25
Вид логика, присъща на човешкото мислене. Например: ако свети червено, ако скоростта ми е голяма, ако светофарът е близо, натискам силно спирачката. (Вместо по-точната машинна логика: ако свети червено, ако скоростта ми е по-голяма от 85,6 км/ч, ако светофарът е на по-малко от 62,3 м, натискам спирачката със сила от 33,2 нютона.). — Б.р.