Тогава домакинът ги повежда към врата с надпис: МЕС — Музей на епикурейството и свободомислието.
— Епикурейството е философия. Също както свободомислието е поведение — обяснява той. — Жалко, че двете понятия понякога остават недоразбрани.
Показва им първия експонат от музея — скулптура на човешка клетка от прозрачна смола.
— Преди да стана щатен директор на асоциацията, преподавах философия в една гимназия в Ница.
Люкрес и Изидор разглеждат клетката.
— Теорията ми е, че удоволствието е крайната цел на всичко. Удоволствието е жизнена необходимост. Дори най-елементарната клетка живее в името на удоволствието. Нейното удоволствие е да получи захар и кислород. Затова се стреми организмът, от който е част, непрекъснато да й изпраща захар и кислород.
Тримата обикалят около овалната прозрачна пластика.
— Удоволствието е единствената мотивация на всичките ни действия — подхваща Миша, обръщайки се към Люкрес. — Впрочем, преди малко видях как брат ви извади бонбон от джоба си. Това е добре. Това е епикурейски жест. Той дава на клетките си допълнително количество захар, което им доставя наслада. В същото време не държи сметка за наставленията на зъболекарите, които вероятно са го предупреждавали: „Внимавайте с кариесите!“
Посетителите стигат до една библейска картина, на която се виждат Адам и Ева, захапала ябълката.
— Плодовете! Сладкият дар на Бога. Тази картина е сама по себе си доказателство, че Бог е искал да бъдем „същества на удоволствието“. Храненето не е механичен акт. Ако не изпитвахме удоволствие от яденето, щяхме ли да се катерим по дърветата, за да берем плодове; щяхме ли да се бъхтим, като садим, сеем, поливаме, прибираме реколтата?
Миша ги води към други картини от Библията, този път с Ной и децата му.
— Ако сексът не доставяше удоволствие, щеше ли да хрумне на мъжа да полага толкова усилия, за да прелъсти жената, да я убеди да се съблече, да се остави да я докосне? А тя щеше ли да му позволи да проникне в нея?
Скулптурите стават все по-дръзки. Изидор и Люкрес минават покрай средновековни рисунки. Миша коментира:
— Обратно на разпространеното мнение, в миналото човекът е имал по-малко проблеми със секса. На Запад схизмата настъпва през XVI век. С религиозните войни и надпреварата в добродетелност между християнството и протестантството хората започват да се отчуждават един от друг. Средновековието, което след историка Мишле нататък е смятано за мрачна епоха, всъщност е било много по-чувствено от Ренесанса. До XVI век сексът е бил смятан за нормална и естествена потребност.
Миша сочи изображение на кърмачка.
— По онова време някои кърмачки са имали навика да мастурбират малките деца, за да ги успокоят и приспят. Доста по-късно са обявили, че мастурбацията е източник на болести и дори на лудост. За да се избегне ерекцията, в буржоазните семейства се е смятало за добър тон да се слага метален пръстен около препуциума.
Показва им метални пръстени. Люкрес забелязва, че те имат обърнати навътре шипчета.
— Някога в много френски градове градоначалниците са финансирали отварянето на публични домове, за да осигурят „душевното равновесие“ на съгражданите си и „възпитанието на младежите“.
Показва им гравюри, на които е изобразен интериорът на тези убежища на разврата.
— Монасите не са давали обет за въздържание, само женитбата им е била забранена, за да не се раздробят владенията на Църквата.
Виждат картини със сцени от градски бани.
— В хамамите — нещо като сауни, построени в центъра на градовете, мъжете и жените са се къпели голи. За да дискредитира тези места, Църквата обявила, че оттам се разпространяват холера и чума. Затворили ги някъде към 1530 година.
По-нататък са окачени гравюри на големи легла. Миша сочи една от тях.
— Хората са спели голи, най-често — цялото семейство на едно легло. Леглата са били достатъчно широки, за да поберат и слугите, а при случай и някой гостенин. Телата очевидно са се докосвали, ако не за друго, то за да се стоплят. Но ето че през XVI в. се появява първият убиец на удоволствието — нощницата.
Показва им старинна нощница.
— С тази ненужна дреха хората загубили навика да спят голи, да се докосват, да се галят, да се разтриват. Бретанската херцогиня10 разказва, че за да правят любов, жените от аристокрацията носели нощници с кръгла дупка на нивото на половия орган. А над дупката били избродирани благочестиви образи. С нощницата идва и свянът, после — срамът да показваш тялото си! Хората дори са се къпели и миели с нощница. Всеки у дома си, всеки в собственото си легло, всеки в нощницата си.
10
Ан дьо Бретан (1477–1514) — бретанска херцогиня, отстоявала независимостта на Бретания, последователно съпруга на френските крале Шарл VIII и Луи XII. — Б.р.