Дори Самюел Финшер се учуди от успеха на експеримента.
Жан-Луи Мартен имаше чувството, че духът му бе излязъл от главата му по време на първото включване в компютъра, после — от болницата, когато се включи в интернет, а сега, благодарение на импланта, бе получил достъп до световната информационна мрежа.
Окото му, което вече не се изтощаваше в търсене на букви, можеше да се съсредоточи върху екрана. Мартен си помисли — и изречението почти моментално се появи на монитора: „Една малка стъпка в мозъка ми, една голяма стъпка за човечеството13, нали, докторе?“
— Да, несъмнено… — отговори Самюел Финшер.
В този миг, поразен от бързината, с която се изразяваше пациентът му, лекарят се запита дали не се е превърнал в някакъв доктор Франкенщайн и дали ще успее да запази контрола си над този учудващ неподвижен болен с толкова съзидателна мисъл.
„Смятам, че електрониката ще увеличи силата на мозъка, както инструментите са увеличили силата на ръката.“
В момента, когато казваше това, в черепа му дендритите на невроните продължаваха да се натрупват около конусите с електроди като пълзящи растения, открили водоем.
46.
В огромната зала за приеми на МАЕС гостите танцуват валс на Щраус. Роклите — коприна и муселин — летят във въздуха, докато мъжете се въртят в своите лъскави смокинги. Хората се усмихват, смеят се. Никакъв стрес. Сладката леност на епикурейството.
Ами ако крайната цел на социалната активност е точно това — изискана храна, млади и хубави жени в елегантни рокли, весела музика? Защо трябва да сме винаги неспокойни? Защо да страдаме?
Изидор се е загледал в един учудващо спокоен мъж, който няма нито една бръчка. Епикурейството явно му се отразява добре. Мъжът е застанал до също такава ведра жена… Двойка без неудовлетвореност, без тревоги, която иска просто да се наслади на мига, забравяйки за другите места и другите времена.
Колко ли е приятно да не взимаш всичко присърце и да се възползваш от хубавите неща, без да обръщаш внимание на лошите? Но дали съм способен на това?
Двойката започва да танцува. И Изидор си казва, че двамата ще създадат деца, които също като тях няма да носят на раменете си тежестта на света. Поколения от спокойни хора.
Жером Бержерак се е приближил с бутилка „Дом Периньон“ в ръка. Сипва от нектара във високи чаши.
В този момент силен грохот разтърсва залата.
Входната врата е разбита, вътре нахлуват двайсетина младежи с черни кожени дрехи, черни каски на главите и черни щитове.
— Какво е това, някаква изненада ли? — пита Изидор.
Жером Бержерак се намръщва.
— Не. Това са Пазителите на добродетелта…
47.
Благодарение на интернет и на новия си бърз интерфейс Жан-Луи Мартен можа да види какво става с жена му и децата му. Достатъчно бе да се включи към камерите за наблюдение пред училището и пред работата на жена си. Бяха го изоставили, но той продължаваше да мисли за тях. „Забележителният човек“ прощава и все така обича семейството си. Почувства се ободрен, сякаш отново взимаше в ръце съдбата си.
Жена му Изабел бе споменала името на агенция, от която била наета блъсналата го кола. Станал експерт в сърфирането из интернет, Жан-Луи Мартен намери сайта на агенцията и откри номера на шофьорската книжка, а после и името на своя „убиец“: Умберто Роси, бивш лекар в „Света Маргарита“. Жан-Луи Мартен си каза, че светът е малък и че някои срещи са може би многозначителни. Но Роси бе напуснал. Потърси адреса му и установи, че вече няма дом.
Накрая го откри в полицейско досие, в което се изброяваха бездомниците. След като напуснал болницата, Умберто Роси постепенно съвсем пропаднал. Понастоящем бил истинска отрепка, която проспивала махмурлука си на плажа в Кан, когато полицията не го прибирала, за да го подложи на обезвъшляване и на принудителна дезинтоксикация. В досието се съобщаваше, че Роси държи нещата си под третата пейка покрай булевард „Кроазет“. Благодарение на една камера за наблюдение, а в Кан имаше предостатъчно такива, успя да изчака и да види бившия неврохирург, брадясал и въшлив, с бутилка евтино вино в ръка.
Жан-Луи Мартен добре разгледа скитника. Значи заради този нещастник не можеше да си служи с тялото си. Обзе го неудържимо желание да го унищожи.
Благодарение на могъществото на ума си, на който хилядите уебкамери по света служеха за очи, а ръцете на твърдите дискове, свързани с роботи — за ръце, знаеше, че е способен да убива. Можеше да премаже врага си с някоя автоматична врата. Можеше да скалъпи полицейско досие, в което да го изкара най-опасния извратен тип. Палачът беше на разположение на разрушителната воля на жертвата си.
13
Перифраза на думите, казани от Нийл Армстронг, когато стъпва на Луната на 20 юли 1969 г. — „Една малка стъпка за човека, един гигантски скок за човечеството.“ — Б.р.