Изидор Каценберг оставя все още пълната си чаша върху телевизора и натиска бутона „стопкадър“.
— Вижте как, точно когато произнася думата „мотивация“, погледът му направо заискрява. Учудващо, нали? Като че ли иска да ни подскаже насоката. Мотивацията. Аз също искам да ви попитам: каква е вашата мотивация в живота, Люкрес?
Тя не отговаря.
— Ще ми помогнете ли?
С едно движение младата жена откачва още влажната шапка на Изидор, палтото му, после се упътва към видеото и изважда касетата.
— Не вярвам в тезата за убийството. Просто нещастен случай. Сърдечна криза вследствие на претоварване и на стреса от шахматната партия. Колкото до мозъчните смущения, болният сте вие и болестта се нарича: ми-то-ма-ния. Лечима е. Достатъчно е да не ви се привиждат загадки навред около вас и да започнете да възприемате действителността такава, каквато е. Това е… благодаря за посещението.
Той бавно се надига, изненадан и разочарован.
В този миг тя застава неподвижно, като вцепенена, и слага ръка на бузата си.
— Проблем ли има?
Люкрес Немрод не отговаря. Хванала е с две ръце челюстта си, лицето й е сгърчено.
— Бързо, бързо, един аспирин! — стене тя.
Изидор препуска към банята, рови из шкафчето с лекарствата, открива бялата тубичка и изважда едно хапче, което й поднася с чаша вода. Тя трескаво го поглъща.
— Още едно. Бързо! Бързо!
Той се подчинява. Малко по-късно лекарството вече е подействало и главата й престава да пулсира. Люкрес бавно се окопитва. Поема дълбоко дъх.
— Омитайте се! Не виждате ли? Оня ден ми извадиха един мъдрец… Боли ме, ужасно ме боли, искам да остана сама. (Мразя да показвам слабост. Да си върви!) Отивайте си! Отивайте си!
Изидор отстъпва.
— Добре, вярвам, че току-що открихте първата мотивация на действията ни — отстраняване на болката.
Тя затръшва вратата под носа му.
7.
Вторничната редовна редакционна планьорка на седмичника „Съвременен часовой“. Всички журналисти са се събрали в голямата зала, обзаведена по последния писък на модния дизайн. Всеки представя темите си за следващите седмици. Кристиан Тенардие, завеждащата отдел „Общество“, слуша, седнала в широкия си кожен фотьойл.
— Давайте по-бързо — казва тя, прекарвайки ръка по изрусената си коса.
Насядалите отляво надясно сътрудници излагат поред предложенията си. Водещият образователната рубрика предлага материал за неграмотността. За десет години седемте процента от населението, което не знае нито да пише, нито да чете, били станали десет. И цифрата продължавала стремително да нараства. Темата е одобрена.
Клотилд Планкае предлага за рубриката „Екология“ материал за вредата от мобилните телефони и опасните вълни, излъчвани от антените им.
Темата се отхвърля. Един от акционерите на вестника е доставчик на такива услуги — следователно изключено е да се говори критично по въпроса.
Предложение относно замърсяването на речните води от торовете? Отхвърлено. Прекалено специфично. Понеже няма резервен вариант, обидената журналистка напуска събранието.
— Следващият — небрежно подканва сътрудниците си Кристиан Тенардие.
За научната рубрика Франк Готие предлага изобличителен материал срещу онези, които нарича „хомеопатите-шарлатани“. Добавя, че смята също така да види сметката и на иглотерапевтите. Приема се.
— А, Люкрес, по-добре ли си, какво стана с мъдреца? — шепне Франк Готие, докато колежката му по рубрика се настанява на стола до него.
— Ходих на фризьор и ми стана по-добре — шепне в отговор тя.
Готие я поглежда с недоумение.
— На фризьор ли?
Люкрес си казва, че мъжете никога няма да разберат женската психика. Затова не си дава труда да обясни, че да си направи косата или да си купи нови обувки е най-добрият начин за всяка жена да повдигне самочувствието си и да укрепи имунната си система.
Идва нейният ред.
Младата журналистка от отдел „Наука“ е предвидила няколко теми. Първо представя тази за „лудата крава“.
— Правено е вече.
— Шапът? Да не забравяме, че избиват овцете с хиляди, за да не дават пари за ваксина!
— На кого му пука!
— Материал за спина? Милиони умират, а след като изобретиха тритерапията1, нещата заглъхнаха и никой не споменава за болестта.