Но една мисъл го възпря.
Притежавам свръхум, нужен ми е свръхморал.
Проведе дълъг разговор с Финшер. От диалога им излезе, че вероятно би било разумно да се обогати умът на Мартен с програма, предназначена за изкуствен интелект, която ще му позволи не само да мисли по-бързо и в по-голяма перспектива, но и да изработи „нов морал“ за човека на бъдещето.
Болният от LIS се спря на програмата, използвана от авиодиспечерите, за да избегнат самолетните катастрофи. Това беше най-съвършената и най-сигурната програма. След това Финшер и Мартен заедно програмираха компютъра, като качиха експертна система, която разбираше „човешките ценности“. Най-напред въведоха десетте Божи заповеди от Стария завет: „… не убивай, не кради, не пожелавай“ и пр.
Премахнаха обаче заповедите, свързани с подчинението на Бог. За момента понятието „Бог“ беше на границата на компетентността на компютрите. Заместиха го с ценностите, свързани с подчинението на човека.
Към заповедите на Стария завет прибавиха заповедта от Новия — „обичайте се едни други“. После, за да допълнят цялото, въведоха и цитат от Тао Те Кинг14: „Който се привежда, ще бъде изправен, който е празен, ще се напълни, който е износен, ще се поднови.“ Плюс стихотворението „Ако“ от Ръдиард Киплинг: „Ако мечтаеш, без да си мечтател / ако си умен, без да си умник /, ако посрещаш краха — зъл предател / еднакво със триумфа — стар циник…“. Добавиха и подходящите според тях понятия от големите течения на мисълта от петте континента.
В крайна сметка програмата за изкуствен интелект се оказа сборник с умотворения, насочени към бъдещето. Мартен и Финшер прибавиха няколко свои постулата, предназначени за бъдещия човек: отвореност на духа, приемане на различието, любознателност, диалогичност.
Така обогатената програма стана електронното подсъзнание на Мартен.
Самюел Финшер предложи да я кръстят Атина на името на богинята на мъдростта, съветвала Одисей.
Вече снабден със своя „компютърно създаден морал“, болният от LIS се върна към образа на Умберто Роси. Още преди да зададе въпроса си, Атина вече му подшушваше съвета си, нежен като перо, което гали мозъчната му кора: „Ако някой ти е причинил зло, седни на брега на реката и изчакай да мине трупът му“, е казал Лао Дзъ.
Жан-Луи Мартен знаеше, че животът е наказал Роси далеч по-сурово, отколкото би могъл да го стори той.
Внезапно осъзна, че наказанието на Умберто Роси е по-лошо от смъртта. Неврохирургът се бе превърнал в отпадък, който се срамуваше от себе си и за когото всяка секунда бе мъчение.
Вече не му се сърдя. Алкохолът е може би по-страшен от пълната парализа. На мен поне главата ми е в ред. Имам воля, която мога да изразя. Мога да разсъждавам и съм запазил достойнството си. Аз съм свестен човек.
Кръгозорът му се разширяваше.
Дълго размишлява над думите „свестен човек“.
Атина, помогни ми да се сетя: какво би направил свестният човек в моето положение?
Атина му отговори.
Добре. Прощавам му — помисли той.
Но това не бе достатъчно за новата представа, която искаше да има за себе си.
А кое е по-добро от „свестен човек“?
Колелото на добродетелите се бе завъртяло и не можеше да спре.
Какво би направил забележителният човек?
Той не би се задоволил да прости. Би направил нещо повече. Той… ай… май го беше страх да изрази тази мисъл. Той… ще спаси човека, който му е причинил зло.
Не. Чак това няма да мога. Прекалено е.
Сети се за Финшер. За фразата „Знаете ли, че ме впечатлявате.“ Бе започнал да го впечатлява. Трябваше да стигне по-далеч. Да го впечатли още повече. Като прости. И… спаси най-злия си враг. Това би било впечатляващо.
„Ако някой ти е причинил зло, седни на брега на реката и изчакай да мине трупът му“, е казал Лао Дзъ.
„… а ако все още агонизира, спаси го от удавяне“ — добави той.
Мислите се блъскаха в главата му, умът на Атина се сливаше с неговия.
14
„Книга за пътя и неговата сила“ от древнокитайския философ, основател на даоизма, Лао Дзъ, живял през VI век пр.н.е. — Б.р.