Като изслушах цялото безпочвено дърдорене „за“ и „против“, бидейки при все това сигурен, че се намирам върху сапунен мехур, който синът ми бе духнал преди около шест секунди от прозореца към градината с помощта на сламка, и като видях, че този сблъсък между двойно погрешни мнения застрашава живота на едно честно разсъждаващо същество — защото за един сапунец варенето до омекване все пак е жизнеопасно, — то аз не можах да се сдържам повече, скочих и поисках думата.
— Не върши глупости — изшътка чичо Вендел, побутвайки ме. — Ще си навлечеш нещастие с твоите приказки! И тъй, и тъй няма да те разберат! Ще видиш! Кротувай си!
Но аз не позволих да ми попречат и започнах:
— Уважаеми господа Мислещи! Разрешете ми няколко забележки, тъй като аз наистина съм в състояние да дам сведения за произхода и естеството на вашия свят.
Тук настъпи всеобщ ропот:
— Какво? Как? На „вашия“ свят ли? Може би вие имате друг свят? Слушайте! Слушайте! Този дивак, този варварин! Той знае как е възникнал светът.
— Как е възникнал светът — продължих с повишен глас, — не може никой да знае, нито вие, нито аз. Защото и Мислещите са също като нас двамата само нищожна искрица от безкрайния дух, които се въплъщава в безкрайни образи. Но как е възникнала изчезващата частица свят, върху която стоим, това мога да ви кажа. В действителност вашият свят е кух и пълен с въздух, а обвивката му не е по-дебела, отколкото сочи господин Глагли. Без съмнение той ще се пръсне някога, но дотогава могат да изминат още милиони от вашите години. (Силно „браво“ от глаголианците.) Вярно е също, че има още много обитаеми светове, но те не са просто кухи кълба, а много милиони пъти по-големи каменни масиви, обитавани от същества като мене. И мазнината, и алкалият не са нито единствените, нито пък изобщо са елементи, а представляват сложни вещества, които само случайно играят някаква роля за този ваш малък свят от сапунен мехур.
— Свят от сапунен мехур ли? — Буря от негодувание се надигна от всички страни.
— Да — извиках неустрашимо, без да обръщам внимание на чичо Вендел, който ме дърпаше и теглеше да престана, — да, вашият свят не е нищо повече от един сапунен мехур, който малкото ми синче направи с помощта на сламка и който пръстът на едно дете може в следващия момент да смаже. Естествено, в сравнение с този свят моето дете е великан…
— Нечувано! Богохулство! Лудост! — отекна безразборно и около главата ми захвърчаха мастилници.
— Той е луд! Светът бил сапунен мехур! Синът му го бил направил! Представя се за баща на Създателя на мирозданието! Убийте го с камъни! Сварете го!
— Истината преди всичко! — разпалих се аз. — И двете страни грешат. Синът ми не е създал света, той само е издухал това кълбо посред света, според законите, които са по-висши от всички нас. Той не знае нищо за вас и вие не можете да знаете нищо за нашия свят. Аз съм човек, аз съм сто милиона пъти по-голям и десет билиона пъти по-стар от вас. Пуснете Глагли! Защо спорите за неща, които не можете да разрешите?
— Долу Глагли! Долу човека! Ще видим дали можеш да смажеш с малкия си пръст света! Я извикай синчето си!
Така тълпата беснееше около мене, докато ни влачеше с Глагли към казана с кипящия глицерин.
Лъхна ме зноен плам. Напразно се съпротивлявах.
— Потопете го! — ревеше тълпата. — Ще видим кой пръв ще пукне!
Обгърнаха ме огнени пари, прониза ме пареща болка и…
Седях си до чичо Вендел край градинската маса. Сапуненият мехур още се поклащаше на същото място.
— Какво беше това? — отроних аз изумен и потресен.
— Една сто хилядна от секундата. На Земята все още нищо не се е променило. Навреме успях да преместя моята скала. В противен случай щяха да те сварят в глицерин. Е? Да обнародвам ли откритието на микрогена! Как? Сега смяташ ли, че ще ти повярват? Хайде, обясни им го!
Чичо Вендел се засмя и сапуненият мехур се спука. Синчето ми направи друг.