В тоя момент сред дърветата по склона на хълма над тях се показа Алиса. Фрайгейт я видя пръв и избухна в смях.
— Най-последната дума на дамската мода!
Тя беше накълцала многобройни стръкове трева и ги бе сплела в костюмче от две части. Едната част наподобяваше пончо и покриваше гърдите й, а другата представляваше поличка, която й стигаше до прасците.
Получаваше се странен ефект, макар и този, който тя беше очаквала. Докато беше гола, обезкосмената й плът не й отнемаше много от женствеността и красотата. Но лицето й внезапно бе погрозняло, загубило всичката си женственост със зеления и разрошен «тоалет».
Жените се струпаха около нея и заопипваха плетката от трева и колана, който държеше полата.
— Получавам страшни сърбежи от нея, страшно неудобна е — сподели Алиса. — Но поне е порядъчна. Това е, което мога да кажа за нея.
— Значи не беше искрена тогава за всеобщата голота — каза Бъртън.
Алиса го изгледа студено и каза:
— Очаквам от всички да постъпят като мен. Всеки порядъчен мъж и жена имам предвид.
— Така и предположих, че мисис Гранди ще си навири и тук грозната глава.
— За мен беше шок да се събудя сред толкова много голи хора — каза Фрайгейт. — Дори и при факта, че голотата на брега и у дома стана нещо съвсем обикновено в края на осемдесетте. Но не продължи достатъчно дълго, за да привикнат всички с нея. Всички освен безнадеждните невротици, предполагам.
Бъртън се извърна и заговори на другите жени.
— А какво ще кажете вие, уважаеми дами? Мислите ли да сложите тия грозни и дращещи парцали на бостанско плашило само защото представителка на вашия пол внезапно й е хрумнало, че отново е собственичка на срамни части? Може ли нещо, което е било обществено достояние, да стане отново частна собственост[1]?
Логу, Таня и Алиса не го разбраха, защото заговори на италиански. Той го повтори на английски специално за последните две.
Алиса поруменя и каза:
— Какво нося, си е моя работа. А ако някой иска да се разхожда гол, докато аз съм порядъчно облечена, си е негова работа!
Логу не разбра и дума от казаното, но й стана ясно за какво ставаше въпрос. Тя се изсмя и се обърна. Останалите жени очевидно се мъчеха да отгатнат какво им е на другите на ума. Грозотата и нелепостта на облеклото от трева бяха очевидни.
— Докато вие, жените, се мъчите да решите как да постъпите — изрече Бъртън, — не би било зле да грабнете по едно бамбуково ведро и да ни придружите до реката. Можем да се изкъпем, ще напълним ведрата с вода, ще видим как вървят нещата в равнината и после ще се върнем обратно тук. Може да ни се удаде да построим няколко колибки — или временни навеси — преди да се смрачи.
Тръгнаха надолу по склона на хълмовете, промъкваха се през тревата, като носеха в ръце граалите си, каменните си брадви, бамбукови копия и ведра. Не след дълго срещнаха много хора. Очевидно голяма част от обитателите на равнината бяха решили да сменят местоживеенето си. Не само това, ами и много от тях също така бяха открили кремъчен кварц и си бяха издялали сечива и оръжия. Бяха научили техниката на каменната обработка от някого, може би от други първобитни хора в областта. Но до този момент Бъртън беше видял само двама представители на чужди раси, различаващи се от Homo Sapiens, като и двамата бяха в неговата група. Но където и да се бяха научили на тия похвати, бяха използували добре наученото. По пътя си подминаха две полузавършени бамбукови колиби. Бяха кръгли, с по едно помещение, и оставаше да им довършат конусовидните покриви с големите триъгълни листа от железните дървета и снопчета от дългата трева, която растеше по хълмовете. Някакъв мъж майстореше късокрако бамбуково легло с помощта на каменните си нож и брадва.
Равнината беше напълно опустяла, ако не се брояха няколкото мъже майсторящи бамбукови колиби и десетината къпещи се в реката. Мъртвите тела от нощната вакханалия ги нямаше, очевидно се бяха отървали от тях по най-лесния начин. Но още не можеха да видят дали Алиса имаше последователи в тая част на областта. Мнозина се взираха в нея в почуда, други се смееха като луди и коментираха на висок глас. Алиса почервеня цялата, но не хвърли костюма си. Слънцето обаче напичаше здраво, и тя усилно се чешеше под тоалетите си. По това можеше да се заключи за степента на обзелия я сърбеж, щом тя, възпитаната в каноните на викторианското висше общество, си позволяваше да се дръгне така на публично място.
Все пак, когато се добраха до брега, видяха една дузина купчинки трева, които при един поглед отблизо се превърнаха в тревни костюми. Бяха ги оставили къпещите се в реката мъже и жени, които се смееха, пръскаха едни други, и плуваха в реката.
1
Непреводима игра на думи — private parts означава срамни части или полови органи, докато private означава частен — Б. пр.