— И „Кисмет“ е в списъка му?
— Видя го мястото. Отчаяни са някой, който не е от мафията, да дойде и да се бръкне за ремонт. Нонстоп носят чертежи и планове, всичко е по последна мода… ротативките с три барабана нали ги знаеш? Забрави за тях, Чичо Сам иска видеоекрани, всеки път, когато играеш на машина там, пред очите ти се завъртат анимирани барабани, на печелившата линия се заформя нещо. Но… всичко е електроника, чаткаш ли? Която някой някъде контролира. Мошениците от старата школа, които можеха да излъжат ротативките, сега ще ударят на камък.
— Някак огорчено ми звучите, господин Фадзо, ако може да отбележа.
— Не може, но пък и мен ме гневи всичко в последно време. Опитвам се да разбера какво се случва, ама всички се затварят като миди. А кажи ми. Знам само, че всичко е приключило през шейсет и пета и никога нищо няма да бъде както преди. Монетата от половин долар, знаеш я. Преди беше деветдесет процента сребро, през шейсет и пета намалиха съдържанието на четиресет, а тази година вече изобщо не слагат сребро. Мед, никел, какво следва, алуминиево фолио ли, разбираш ме какво искам да кажа, нали? Изглежда като половин долар, но в действителност само се прави на такава. Също като видеоротативките. Това е планирано за целия град — да бъде превърнат в огромна диснилендска имитация на самия себе си. Чисти и здравословни семейни забавления, дечица в казината, „Гледай си работата“ с лимит от десет цента, Пат Буун ще е голямата звезда, актьори извън Гилдията ще играят забавни мафиотчета, ще карат смешни старовремски коли, ще се избиват наужким, бам, бам, ха, ха, ха. Шибаният Ласвегасленд.
— Е, значи тогава може би оценявате стария чар на това да заложиш на най-малко вероятното обяснение на случая с Мики.
Фабиан се усмихна със стиснати устни и за кратко.
— Поживей малко тук и ще я усетиш атмосферата. Слушай. Представи си, че Мики не е изчезнал толкова, колкото си мислим?
— Ако се окаже така, ще подпомогна фонда ви за реновации. Можете да кръстите някоя обувка на крупие82 на мен, да й лепнете една табелчица отстрани.
Фабиан явно изчакваше Док да каже нещо друго, но накрая вдигна ръце и рамене, изправи се и изпрати Док по един коридор, в който направиха няколко завоя.
— Ако тръгнеш натам, ще стигнеш накъдето си се запътил.
За един кратък мозъчен импулс Док се върна към трипа, на който го бяха изпратили Вехи и Сортилидж и където се бе опитвал да се ориентира в някакъв бавно потъващ в океана лабиринт. Тук нямаше друго, освен суха пустиня и надраскан хераклит, но Док изпита същото усещане за прииждащ потоп, същата нужда в никакъв случай да не изпада в паника. Дочу музика някъде отпред, не мелодичните аранжименти на групите от казино-баровете, беше по-скоро свиренето с много посоки и прекъсвания на музиканти в свободното им време. Откри нещо, което някога е било уединена малка зала, потънала в дим от трева и тютюн. Точно там, в кехлибареножълтата светлина на малък прожектор, който делеше няколко задигнати вата с педал стийл китара, докато останалите от групата свиреха акустично, видя Ларк — изглеждаше жива и енергична въпреки всичките часове на крак от смяната, която току-що беше свършила, и изпълняваше кънтри-суинг песен със следния текст:
Тя нямаше как да го види от там, където бе застанала, но Док въпреки това размаха ръце, заръкопляска, подсвирна няколко пъти и продължи да търси изход из дълбоките зони на неосветеното казино. Тъкмо когато започваше да си мисли, че Фабиан Фацо се е опитал да го насочи в посока към нещо друго, сви зад един ъгъл с леко превишена скорост и се натъкна на големи неприятности в кафяви обувки.
82
Обувка се нарича кутията, в която крупието държи тестето с карти на игралната маса. — Б.пр.