— Така ли? Никога не си ми споменавала, че си падаш по това, Пени, искаш да кажеш, че сме могли да…
— С тебе ли? Забрави, Док.
— Е, какво?
— Ами… — На това ли му викаха палав поглед? — Почти достатъчно нисък си. Поне така ми се струва. Но разбери, въпросът не е просто да гледаш хипнотично, неустоимостта на Чарли се крие в това, че той е там долу, на нивото на очите на мацките, които командва. Кефът може и да е в това, че се чукаш с Тати, но истински извратената тръпка е във факта, че Тати е висок само метър и шейсет.
— Леле, човече, ами… мога да поработя по въпроса.
— Дръж ме в течение.
Започна реклама на късния филм, оказа се, че тази вечер ще дават „Гидора, триглавото чудовище“ (1964).
— Хей, Пени, утре на работа ли си?
— Мисля да ида към обед. А сега, ако нямаш по-добро предложение, мисля да се отправя към леглото.
— Не, момент само, чуй сега нещо, дето може да ти хареса.
Той се опита да й обясни, че този японски филм с чудовища е всъщност римейк на класическата лента за мацки „Римска ваканция“ (1953) — и в двата филма имаше стилна принцеса на посещение в чужда страна, където среща главния герой, представител на работническата класа, който хлътва по нея, после, накрая, независимо от общите им приключения двамата трябва да се разделят, но някъде по средата на анализа Пени бе коленичила грациозно и бе започнала да му духа и преди да се усетят, двамата се чукаха отново. След това, както си седяха на дивана, филмът започна. Док явно беше заспал някъде по средата, но към края се събуди и завари Пени да подсмърча, заровила лице в салфетка и все пак пленена от човешката или романтичната част от сюжета.
Следващият ден си беше, както казват хората, друг ден и когато Док се озова отново в Съдебната палата, настанен на стол от отдавнашна разпродажба пред микрофона на магнетофон в една забутана стаичка, пълна с метли, парцали, почистващи препарати и древна машина за миене на пода, която изглеждаше като сглобена от частите на танк от Втората световна, той започна да се чуди дали нежната Пени от изминалата нощ не е била просто поредната му халюцинация. Като за начало тя непрекъснато се обръщаше към него с Лари и избягваше да го гледа в очите. Свидетелят, когото бе извикала, естествено, се оказа офис дружката й Ръс, чийто поглед за една нощ бе прераснал от подозрителен в презрителен.
Док им разказа какво е видял във Вегас, като преди да дойде тук, бе минал през офиса си, за да си вземе бележника, знак не толкова за професионализъм, колкото за тревоманска памет. Проявиха необичаен и необясним интерес към белия костюм на Мики. Къде точно е резнат реверът и други подобни. Конфекция или по поръчка. Ами поведението му, какво беше то, искаха да знаят. Кой друг, освен ФБР беше там? Кой командваше?
— Невъзможно е да се каже. Имаше охрана на казиното, всякакви цивилни в костюми, но що се отнася до мафиоти, ако натам биете, дали е имало мъже с черни федори на главата и коментари в стила на Еди Робинсън88? Не, не мисля, че видях такива.
Това окръжно прокурорско упражнение на Док му мязаше на сблъсък на мравки със слонове. ФБР-то можеше да почне да содомизира президента в Линкълн Мемориал по пладне и местните полицаи просто щяха да си седят там и да гледат, като степента им на отвращение щеше да зависи от това, кой е насилваният президент.
От друга страна, никой не го попита за Пък Бийвъртън и Док не сподели доброволно нищо. От време на време улавяше как двете заместник-прокурорки си разменят многозначителни погледи. Във връзка с какво — идея си нямаше. Накрая касетката свърши и Пени каза:
— Мисля, че сме готови. От името на кабинета на главния прокурор, господин Спортело, ви благодарим страшно много за вашето съдействие.
— И аз ви благодаря, госпожице Кимбал, задето не ми благодарихте, докато касетката записваше. И госпожице Фротингъм, може ли само да добавя, че полата ви днес е с особено привлекателна дължина.
Ръс изкрещя, грабна едно поцинковано кошче за боклук и тръгна да го хвърля към главата на Док, но Пени се намеси и я убеди да си излезе. Преди и тя да изчезне, обърна глава към Док и посочи към телефона с жестове като при набиране. Кой на кого се очакваше да се обади, не беше много ясно.
88
Американски актьор от румънски произход, известен с ролите си на гангстер във филми като „Малкият Цезар“ и „Кий Ларго“. — Б.пр.