Кланси забеляза Док и прошепна нещо на Тарик. Оставиха картите си и Тарик каза:
— Знаех си, че рано или късно ще дойдеш, пич.
Док се насочи към кафеварката и започна да приготвя кафе.
— Трябваше да ида до Лас Вегас — каза той. — Мислех си, че търся Пък Бийвъртън.
— Кланси спомена нещо. Извади ли късмет?
— Само късмет и нищо друго — сви рамене Док. — Все пак бях във Вегас.
— Ядосан е — каза Кланси.
— Не съм.
— Исках да поговорим за Глен — обади се Тарик.
— И аз — добави Кланси.
Док кимна, порови в джоба на ризата си за цигара, извади от там празна ръка.
— Ето — подаде му Кланси.
— „Вирджиния Слимс“? Какво е това? — Но Кланси вече държеше запалката си като Статуята на свободата. — Хубаво — каза Док, — поне са ментолови.
— Трябваше да ти кажа всичко — започна Тарик. — Сега е твърде късно, но можех да ти имам повече доверие.
— Бял детектив, когото виждаш за първи път, и не си ми се доверил изцяло? Леле, сега вече съм ядосан.
— Трябва да му кажеш — обърна се Кланси към Тарик.
— Но… — Док отиде да нагледа кафеварката. — Чакай малко, човече, ти не каза ли, че си положил някаква клетва за мълчание?
— Тя не се брои — обясни Тарик. — Преди вярвах, че има тежест, но Пък и другите нацита също се бяха заклели да си пазят гърбовете каквото и да се случи, и виж какво се случи с Глен. И от мен се очаква да спазвам тази шибня? Откачих се. Ако не им харесва, да ги видим.
— Добре. Как точно ти беше задължен Глен?
— Първо трябва да се закълнеш.
— Моля? Нали току-що каза, че клетвите са шибня?
— Да, ама ти си белчо. И трябва да се подпишеш с кръв, Братко, че няма да казваш нищо на никого.
— Кръв?
— Кланси вече го направи.
— Ама съм в средата на цикъла си, скъпи — отбеляза тя.
— Значи ли… че можеш да ми заемеш от твоята? — поинтересува се Док.
— Знаеш ли какво, мамка му — Тарик се отправи към вратата.
— Доста е емоционален, а? — Док отиде до шкафчето за документи и извади кашето си за спешни случаи. Защото, ако това не беше спешен случай…
Някъде около втория или вероятно третия джойнт всички започнаха да се отпускат. Тарик обясни какъв бизнес са въртели двама с Глен, докато са били на топло.
Ситуацията била доста сложна. Първоначално враждата била между две чикано фракции, Нуестра Фамилия, базирани в Северна Калифорния, и Суреньос, които идвали от юг. По онова време сред затворническото население оперирал един доносник, известен като Ел Уевонсито, който носел страдания на много затворници — черни, бели и чикано. Всички мразели този малък плъх, всички осъзнавали, че проблемът трябва да бъде решен, но по причини, свързани с миналото на групировките им, които звучаха все по-заплетено особено на запален джойнт, никой от представителите на чикано популацията, бил той от севера или от юга, не можел да свърши работата без усложнения, затова накрая я възложили на Арийските братя, които точно тогава имали свободно място за нов член и се опитвали да вербуват Глен Чарлок. Инициацията включвала това да убиеш някого. Понякога и да му резнеш лицето било достатъчно, но това значело, че жертвата после ще тръгне да си отмъщава, така че най-добре, обясни Тарик, си било да елиминираш пича, за да не го мислиш после.
Глен искал да бъде в Братството, но не искал да убива хора за това. Знаел, че ще стъпи накриво и ще го хванат, защото някак все така се случвало, и ако дружките на Ел Уевонсито не го убиели на място, щял или да получи билет за Зелената стая89 на „Сан Куентин“, или да остане да гние в затвора вечно, а всичко, което наистина, понякога и отчаяно, искал, било да излезе на свобода. От друга страна, Братята не го оставяли на мира. И така, Глен започнал да мисли как да намери подизпълнител за задачата, после да убеди Братята, че самият той я е свършил, и в същото време да избегне всички възможни ответни удари.