„Има един саксофонист, за когото се тревожа много — рекла, след което разказала на Бърк повече, отколкото й се искало да споделя, за историята на Кой с хероина. — Не може да си позволи да се запише в някоя програма, но има голяма нужда от такава. Само това ще го спаси.“
Бърк вървял мълчаливо под слънцето. Кучетата дотичали при тях и Адисън, Бърковото, му отправило поглед с една вдигната вежда.
„Видя ли го това? Това е от седене пред телевизора и зяпане на филми с Джордж Сандърс. Не, не… «Прекалено нисък си за този жест»91… Но сега, като се замисля, сещам се за една програма, казват, че наистина помага. Разбира се, нямам идея дали изобщо е подходяща за приятеля ти.“
Следващия път, когато говорила с Кой, му дала телефона на Бърк.
— И после Кой просто изчезна. Нищо необичайно — той изчезваше нонстоп, гледаш го, тук е и даже си свири солото, премигваш и си казваш „леле, къде се изпари тоя?“. Но този път мълчанието беше почти доловимо за слуха, нали се сещаш?
— Това ще да е било, когато е отишъл в онова заведение в Охай първия път — каза Док.
— Първия? Колко пъти е бил там?
— Не знам, но имам усещането, че е редовен клиент.
— Значи, може би още се дупчи.
На лицето й се появи нещастно изражение.
— А може и да не се, Шаста. Може да е нещо друго.
— Какво би могло да е?
— Каквато и да е програмата на онези там, тя определено не помага на наркоманите да се върнат към нормалния живот.
— Би трябвало да кажа: „Ами, Кой е голям човек, способен е сам да се грижи за себе си…“. Само дето, Док, той не е способен и точно затова се тревожа. Не само за него, но за жена му и детенцето.
Първия път, когато видяла Кой, той бил с Хоуп и Аметист и се опитвал да спре кола на автостоп на „Сънсет“. Шаста минавала с елдорадото по улицата за пореден път, било й писнало, щяло да й се отрази добре просто някой друг да кара, та затова спряла и ги качила. Имали проблеми с колата, обяснил й Кой, и търсели гараж. Хоуп и Аметист седнали отпред, Кой — отзад. Бебето, бедната душичка, било страшно зачервено и оклюмало. Шаста на мига разпознала мръсната ръка на хероина. Минало й през ума, че родителите на бебето може и да са дошли в Холивуд само за да намерят наркотици, но се въздържала да ги поучава. Към онзи момент вече била от достатъчно дълго време гаджето на Мики Улфман, за да й е ясно, че самата тя не можела да се квалифицира за каквато и да е роля на грандама, че е било въпрос на късмет, на кофти късмет, да стигнат до положението, в което били не само те, но и тя, както и че най-добрият начин да те огрее щастието, независимо за колко кратко, е като помагаш на другите, когато можеш.
— Значи, когато това се случва, ти и Мики вече сте си били… близки? — не се въздържа и попита Док.
— Ама и ти си едно любопитно копеленце, а?
— С други думи, намерихте ли общ език със съпругата на Кой?
— Това беше единственият път, в който я видях. Бяха отседнали някъде в Торънс, Кой почти не се прибираше у тях си. Питаш ме дали тогава му дадох телефонния си номер, не, това се случи няколко дни по-късно на „Ла Бреа“, Кой се редеше на опашка, за да влезе в „Пинк“, видя елдорадото, затича се към него през колите на булеварда, останалото е история. Питаш ме дали сме били гаджета? Дали съм изневерявала на Мики? Що за въпроси.
— Кога съм…
— Виж сега, в случай че не си разбрал, аз никога не съм била най-милото момиче в бранша, нямаше причина да отделям дори половин минута на долен наркоман като Кой, който очевидно се бе запътил към канавката. Той не беше мой благотворителен проект, не сме се боцкали заедно, и освен това, ако само се замислиш за някои от мацките, с които ти движиш…
— Окей. Независимо от намеренията ти, накрая си му спасила живота. И после той е станал доносник на Управлението, агент под прикритие на Бдителна Калифорния, а вероятно и на „Златният зъб“ — групировката, не лодката — и към този момент има три трупа, които може, а може и да не се окажат вписани в неговата кармична сметка.
— Чакай. Да не си мислиш, че Кой… — тя се подпря на единия си лакът и го погледна с червените си очи. — Да не си мислиш, че и аз съм вътре?
Док разтри брадичката си и прекара известно време загледан в нищото.
— Нали знаеш как някои хора твърдят, че интуицията им идва някъде от стомаха? Е, Шаста Фей, моята идва от пишката и сега пишката ми казва…
— Толкова се радвам, че повдигнах въпроса. Ще направя кафе, искаш ли?