— Колко бързо забравят хората. Та нали аз ви събрах, гълъбчета.
— Не се тревожи за нея. Знам как да я третирам. Тебе също. Но все пак има нещо, което смятам, че е редно да знаеш. За Глен е.
— Глен.
— Слушай, Спортело, аз наистина го предупредих точно преди да го очистят.
— Преди да го какво?
— Глен отдавна си беше мишена, умнико. Пичовете от групировката, която уреждаше с оръжия, му имаха по-малко доверие дори от Братята, които пък го бяха вкарали в черния списък като предател на расата си.
— А ти ми казваш всичко това, защото…
— Защото от хората, които познавам, ти си единственият, на когото някога му е пукало за Глен. Двамата с него бяхме повече от колеги, партньори, наръгвали са ме в пандиза заради него, той е лежал в карцера заради мен, а после аз му обърнах гръб и помогнах да му видят сметката. Но му дължах поне телефонното обаждане, нали?
— Предупредил си го? Защо не е избягал, човече?
— Щото това беше първата му нормална работа. „Мой дълг е да защитавам Мики.“ Тъпак. Всъщност вие с Глен сте еднакъв сорт тъпаци.
— Не искам да те прекъсвам, ама къде сме? И кога ще мога да си ходя?
— След като бъдеш неутрализиран като заплаха.
Док направи бърз преглед на ситуацията. Беше в белезници и някой беше взел пистолета му.
— Не съм много сигурен, но вероятността да съм заплаха е около нула процента.
— Ейдриън има работа в града, но скоро ще се върне и тогава и ние ще можем да свършим нашата. Искаш ли цигара? — Той изчака Док да му кимне за „да“. — Жалко… отказах цигарите, ти също трябва да го направиш, задник такъв.
Пък донесе сгъваем стол и го възседна на обратно.
— Нека ти обясня нещо за Ейдриън. Обвиняван е в убийство първа степен безброй пъти и няма нито една присъда. Лихварството му е всъщност дневната работа. Щом затвори, щом получи отчетите, щом черноработниците му се разотидат, откъдето са дошли, и улицата е пуста и тиха отново… тогава Ейдриън започва наистина да работи.
— Той е наемен убиец.
— Винаги е бил. Просто едва преди няколко години го осъзна.
Ейдриън от самото начало разбрал, обясни Пък, че това, което си купуват хората, когато изплащат лихвата, е време. Така че, ако някой не успее да събере пари за нея, единствената справедлива реакция е отново да му вземеш от личното време, една много по-ценна валута, и взетото количество да включва и оставащото му на този свят време. Тежките наранявания не са просто болка, те са отнемане на време. Време, което човек си мисли, че е лично негово, но което прекарва из болници, посещения при лекари, физиотерапия, във вършенето на дейности, които вече гълтат много повече минути, защото движението е по-трудно. Така че не можело да се каже, че Ейдриън не си е преследвал кариерата на убиец още от началото на тази като лихвар.
Един ден, докато обикалял, Ейдриън се отбил при един клиент от отдела за борба с порока на ПУЛА и онзи, докато се опитвал да го баламоса нещо, споменал някакъв порнограф и сводник, обитаващ покрайнините на филмовия бизнес, с интереси в областта на голите барове, агенциите за модели и „специализираните списания“, когото Управлението изгаряло от нетърпение да елиминира. Както се оказало, той също така пазел обемни и подробни папки с информация за секс-кръг някъде в Сакраменто и заплашвал да издаде замесените, ако не му бъде изплатена сума, за която на човек не му трябвало много време, за да разбере, че е немислима, нищо че дори малките обвинения в тази история — независимо дали били подплатени с истина, или не — щели да бъдат достатъчни за рухването на цялата администрация на губернатора Рейгън.
— Губернаторът е набрал скорост сега, бъдещето на Америка му принадлежи, това дело може да се окаже от голяма полза за Американската история, Ейдриън.
Въпреки че Ейдриън вече бил погубил известен брой души, много от които с помощта на „Луисвил Слъгър“92, нещо в него се спряло и обмислило тихо — и съдбоносно — ситуацията. Вероятно това, че винаги гласувал за републиканците, също е помогнало.
— Ами, само защото съм съвестен американец — казал Ейдриън, — бих искал да предложа услугите си без заплащане и при едно условие: да не стигам никога до затвора.
— Става ли да те обвиняват, но после да те пускат след споразумение още преди делото?
— Идеално, обаче защо ще ме намесвате изобщо, защо просто не спрете на „неизвестен извършител“ и толкова?