— Съжалявам. Дано се получат нещата, човече. С тая лодка сте родени един за друг.
— Да, точно като Шърли Темпъл и Джордж Мърфи.
Преди да успеят да го спрат, Санчо запя We Should Be Together от „Малката мис Бродуей“ (1938) и даже докара доста добра вокална имитация на къдрокосото момиченце. Стана на крака и започна да танцува степ, а Док започна притеснено да го подръпва за ръкава.
— Това там не е ли шефът ти?
И наистина беше внушителният Си. Си. Чатфилйд ин проприа персона. Който на всичкото отгоре хвърляше многозначителни погледи към Санчо. Санчо спря да пее и му махна.
— Не знаех, че и ти си почитател на Шърли Темпъл, Смилакс — избумтя Си. Си. над това, което, за щастие, не беше канеща се да си ходи тълпа. — Когато приключиш с клиента си, ела при мен. Искам да обсъдим идеята ти за Ем Джи Ем.
— Не си му казал — рече Док.
— Ами то си плачеше за публичен иск — възрази му Санчо. — Ако не го направим ние, ще е някой друг. Помисли само какъв потенциал има това. Всяко студио в града е уязвимо. Братята Уорнър! Представи си, че събереш достатъчно гневни зрители, които не искат Ласло и Илза95 да се качват заедно на самолета. Или пък искат Милдред да удуши Вида96 накрая, както прави в книгата. А и…
— Ще ти се обадя скоро — Док потупа възможно най-внимателно Санчо по рамото и си тръгна от „Линус“.
Работният ден в енергийния кабинет на доктор Тюбсайд вървеше към края си. Петуния, направо неотразима в бледолилаво, интимничеше тихичко с дългокос по-възрастен господин с тъмни очила.
— О, Док, май не съм те запознавала със съпруга си? Това е Дизи. Скъпи, това е Док, за когото съм ти разказвала.
— Братко — Дизи бавно подаде ръка, чиито пръсти бяха осеяни с мазоли от свирене на бас-китара, и миг по-късно двамата с Док вече бяха потънали в дълбоко здрависване, пълно с елементи от Виетнам, от редица щатски затвори, както и от братски организации, които лепят обявите за ежеседмичните си срещи в покрайнините на града.
Доктор Тюбсайд дойде при тях от задния кабинет и връчи на Петуния голямо шише с хапчета.
— Ако наистина ще продължаваш с тази вегетарианска диета — всяка натъртена дума бе съпроводена от раздрънкване на хапчетата в шишето, — ще имаш нужда и от добавки, Петуни-я.
— Имаме новина, Док — каза Петуния.
— Позабременяла е — обясни Дизи.
Док направи бърза проверка на степента на грейналост на лицето й и усети как по неговото се разлива глупава усмивка.
— Ти да видиш. Мислех си, че всичко тук сияе така, защото съм пушил. Поздравления, пичове, това е прекрасно.
— С изключение на този лудак тука — каза Петуния, — който сега си мисли, че трябва да ме кара и взема от работа. Точно това ми трябва, изтрещял шофьор. Свали ги тези очила, скъпи, нека всички видят на какви обороти се въртят очните ти ябълки.
Док тръгна нагоре.
— Изгаси лампите и заключи! — извика доктор Тюбсайд.
— Винаги го правя — отвърна Док. — Стара рутина.
От другата страна на прага, разтворена като ветрило, лежеше пощата — основно менюта за доставка на пица, но един разкошен плик със златист релеф хвана окото на Док. Той разпозна псевдоарабския шрифт на казиното „Кисмет Лаундж“ в Северен Лас Вегас.
Първото нещо, което видя в плика, беше чек за десет хиляди долара. Изглеждаше си истински. „След обстоен анализ, пишеше в прикрепеното писмо, по време на който се консултирахме с най-добрите — и по съвпадение най-скъпоплатените — правни, психологически и религиозни експерти, установихме, че Майкъл Закъри Улфман е бил в действителност отвлечен против волята му и точно като извънземните от намиращата се в близост Зона 51 неговите похитители остават извън обсега на обикновените правни мерки. Приложената сума отразява предложения от нас курс на залагане от 100 на 1, макар че линиите на залагане в някои казина на юг оттук вероятно биха предложили много по-голяма печалба. Такъв ви бил късметът, господин Големи облози!
Очаквайте още писма от нас, включително ексклузивна покана за празненството по случай откриването на новото и абсолютно реконцептуализирано бар-казино «Кисмет» в някой момент през 1972-ра. Ще се радваме да ви видим отново. Благодарим ви за нестихващия интерес към «Кисмет».
Сърдечно ваш, Фабиан П. Фацо, Главен оперативен директор, «Кискорп».“
96
Краят на филма „Милдред Пиърс“ се различава значително от този на класическия криминален роман на Джеймс М. Кейн. — Б.пр.