По-късно, докато Док се качваше на колата си, леля Рийт подаде глава от прозореца на офис бунгалото си и се провикна:
— И все пак отиде да говориш с Мики Улфман. Избрал си идеалния момент. Какво ти казах, умнико? Не бях ли права?
— Забравям — каза Док.
Три
Ченгето, което се бе обадило на Хоуп Харлинд-Жън с новината за свръхдозата на кой, Пат Дюбоне, сега беше шеф на управлението в Гордита Бийч. Док напипа зад ухото си огъната цигара „Куул“, запали я и се замисли върху измеренията на ситуацията. Пат и Бигфут се бяха появили на сцената в горе-долу един и същ момент, като кариерите и на двамата бяха започнали в Саут Бей — отсечката от плажа, на която се подвизаваше и Док — още по времето на войните между сърфистите и лоурайдърите22. Пат се бе задържал, но Бигфут, натрупал бързо репутация на добре служещ си с палката за умиротворителни цели, достатъчно солидна, за да го превърне в очевиден избор за онези от централното управление, се бе преместил. Док беше старо куче и не само бе виждал как идват и си отиват не един и двама амбициозни младоци, но и бе забелязал, че такива винаги оставят след себе си остатъци история. Той знаеше също така и че Пат от години, меко казано, мразеше Бигфут.
— Време е да отидем на гости — реши той — на управление „Хипифобия“.
Два пъти подмина с колата сградата на управлението на Гордита Стейшън, преди да я познае. Мястото бе претърпяло радикална промяна благодарение на федералните пари за борба с дрогата и от бюро за резервации на кея с двутръбна нагревателна плоча и буркан разтворимо кафе се бе превърнало в райски ченгесарски палат, обзаведен с големи като локомотиви машини за еспресо, собствен минизатвор, гараж, пълен с оръжия на колела, които при други обстоятелства щяха да са във Виетнам, и кухня с цял екип работещи ден и нощ сладкари.
След като си проправи път през групичка чуруликащи новобранци, заети с пръскането на палмите джуджета, традесканциите и дифенбахиите, Док откри Пат Дюбоне в офиса му и пъхайки ръка в метнатата през рамото му чанта, извади от нея увит във фолио предмет с дължина около трийсет сантиметра.
— Ето, Пат, това е специално за теб.
Преди Док да успее да мигне дори, детективът грабна, отви и някак погълна половината от дългия кренвирш с хлебче, който бе гарниран с „всичко възможно“.
— Точно така ми харесва. Учуден съм, че имам апетит. Теб кой те пусна, между другото?
— Направих се на наркодоносник, всеки път се хващат тези новаци явно защото са все още наивни.
— Но недостатъчно, че да се задържат тук по-дълго, отколкото е нужно. — Колкото и внимателно да гледаше, Док не видя кога изчезна останалата половина от хотдога. — Виж го това мизерно място. Тук цари Безкраен гнет. Всеки се премества някъде другаде, но познай кой остава и заради греховете си няма да мръдне от Гордита, мястото на дребните арести, на хлапетата, които продават успокоителните на майките си под кея, при положение че заслужавам да съм най-малкото в управлението на Западен Ел Ей или Холивуд.
— Центърът на полицейската вселена — закима Док, изпълнен със съчувствие, — но не можем всички да сме Бигфут Бьорнсен, нали… опа, исках да кажа, кой въобще би искал да бъде на негово място? — додаде с надеждата, че не престъпва прекалено много линията с оглед на психичното здраве на Пат, което в най-добрия случай беше крехко.
— На този етап — отвърна мрачно Пат и долната му устна леко трепна — бих се съгласил да сменя живота си дори с неговия, да, бих заменил това, което имам, с онова, което е зад вратата, ако мога така да се изразя, дори и то да се окаже пълно нищо… като се има предвид категорията на Бигфут, сделката не звучи като да е лоша, нали?
— Това е странно, Пат, защото аз пък дочувам, че той все гледа да замези нещо напоследък. Но ти си знаеш.
Пат примижа.
— Днес си ужасно любопитен, Спортело. Щях да го забележа по-рано, ако не ме занимаваха кариерни проблеми, които без съмнение са вън от способностите ти за разбиране. Бигфут пак ли те тормози? Обади се на горещата линия на Дирекция „Вътрешни работи“, безплатна е — 800-ГНИЛОЧЕНГЕ.
— Не че бих подал оплакване, лейтенант, ама кажи ми, не е ли суперизпаднало, човече, да се опитва да муфти мен, когото дори и най-изкусните просяци по булевард „Холивуд“ са наясно, че трябва да подминават, обаче Бигфут едно си знае и това е.
22
Автомобил с изменена, много по-ниска система на окачване; лоурайдърите са считани за част от градската латинокултура и се появяват за пръв път в мексиканските гета на Лос Анджелис. — Б.пр.