Агент Бордърлайн бе извадил някаква папка и разглеждаше съдържанието й.
— Ей, какво е това там… — Док наклони глава, за да погледне, съвсем дружелюбно, в стил Роналд Рейгън. — Федерално досие? За моя милост? Леле, човече! Кариерен връх!
Агент Бордърлайн рязко затвори папката и я пъхна в купчина други такива върху една креденца, но Док успя да мерне размазана снимка, направена с телефото обектив, на която той е седнал на капака на колата си на някакъв паркинг, вероятно на „Томис“, държи в ръце огромен чийзбургер и разглежда съдържанието му с любопитство, всъщност направо рови вътре из слоевете кисели краставички, възголеми резени домат, маруля, люти чушки, лук, сирене и всичко останало, включващо и мляното телешко, добавено колкото да не е без хич — очевиден бонус за онези, които знаеха за навика на готвача Кришна да слага сред цялото това изобилие и срещу петдесет цента отгоре джойнт, увит във восъчна хартия. Началото на тази традиция било поставено в Комптън преди години и тя бе стигнала до „Томис“ най-късно през лятото на 68-а, когато Док в часовете на глад след една демонстрация срещу плановете на Ен Би Си да спре „Стар Трек“ се бе присъединил към конвой от гневни фенове със заострени гумени уши и униформи на Звездния флот, канещ се да скочи (както изглеждаше) право от булевард „Бевърли“ в дълбокия Ел Ей след един рязък завой към отрязък от града, сгушен между магистралите „Холивуд“ и „Харбър“, където той за първи път зърна на ъгъла между „Бевърли“ и „Коронадо“ бургер-пъпа на вселената…
— Какво викаш? Нещо се унесох.
— Лигата ти омаза бюрото. А и не трябваше да виждаш тази папка.
— Чудя се само дали имате копия, понеже обичам да имам винаги снимка подръка, в случай че някой ми поиска автограф.
— Вероятно знаеш, че в последно време — започна агент Флатуийд — почти цялата енергия на този офис отива за разследване на черни националистически групи на омразата. Беше ни обърнато внимание, че неотдавна си бил посетен от известен черен мъж с бунтовно затворническо минало, който нарича себе си Тарик Халил. Нормално беше да ни се стори любопитно.
— Важна е и хронологията — престори се, че обяснява агент Бордърлайн. — Халил те посещава на работното ти място, на следващия ден някой убива негов познат от затвора, който е познат и на нас, Майкъл Улфман изчезва, а теб те арестуват като заподозрян.
— Но след това ме пускат, не забравяйте тази част. Вие говорихте ли вече с Бигфут Бьорнсен по въпроса? В него са всички материали по случая, разполага с много повече информация, отколкото аз ще имам някога, а и ще ви е кеф да си говорите с него, много е интелигентен.
— Нетърпението, което лейтенант Бьорнсен проявява към федералните си колеги, е широко известно — агент Бордърлайн вдигна очи, прекратявайки високоскоростното си четене на някаква друга папка — и по всяка вероятност сътрудничеството му ще е ограничено. Ти, от друга страна, може да знаеш работи, които той не знае. Като например нещо за двете служителки на „Кахуна Еърлайнс“ — госпожица Мотела Хейууд и госпожица Лурдес Родригес.
За които и Пени го бе попитала по-рано днес. Какво странно и направо неземно съвпадение.
— Хубаво, ама какво общо имат младите дами с вашето КОРАЗПРО28 във връзка с Черните националисти? Не е свързано, надявам се, с това, че и двете са с неанглосаксонски произход…
— Обикновено — каза агент Флатуийд — ние задаваме въпросите.
— Ясно ми е, пичове, обаче ние с вас работим в същия бранш, не е ли така?
— Не е нужно и да ни обиждаш.
— Защо просто не споделиш с нас какво ти каза господин Халил, когато те посети онзи ден — предложи агент Бордърлайн.
— О. Няма как, понеже е клиент и разговорът ни беше конфиденциален. Съжалявам.
— Ако има връзка със случая Улфман, ще си позволим да не се съгласим.
— Жестоко, но едно не ми е ясно, ако в офиса сте толкова концентрирани върху Черните пантери и борбата срещу хората на Рон Каренга, с какво толкова е интересен Мики Улфман на ФБР? Да не би някой да е играл на „Монополи“ с федерални пари за жилищно строителство? Не, едва ли е това, щото тук, в Ел Ей, такова животно няма. Какво може да е тогава, чудя се?