— Не можем да коментираме — отвърна агент Флатуийд със самодоволно изражение и както се надяваше Док, с приспани от нарочната му стрелба напосоки подозрения.
— О, чакайте малко, сетих се. След като изтекат двайсет и четири часа, случаят официално започва да се води като отвличане, независимо от щата, та явно вие, пичове, си мислите, че това е операция на Пантерите — отвлекли са Мики в подкрепа на някакво политическо искане, а и за да се уредят с нелоша сумичка при откупа.
При което двамата федерални, сякаш не можеха да направят друго, се спогледаха нервно, издавайки се, че най-малкото са обмисляли тази версия като уж официално обяснение.
— Ами, кофти тръпка и така нататък, искаше ми се да мога да помогна, но този тип Халил не ми остави дори телефонния си номер, знаете колко безотговорни са понякога тези хора. — Док се изправи и изгаси цигарата си в останалото му феберейско кафе. — Предайте на Пени, че е жестоко, дето се е сетила да ни събере така, о, и още нещо — може ли да бъда откровен за малко?
— Разбира се — отвърнаха агентите Флатуийд и Бордърлайн.
Док започна да щрака с пръсти и тръгна към вратата под акомпанимента на четири такта от Fly Me to the Moon, които изпя почти правилно, след което добави:
— Знам, че Директорът си пада по черните пишки, и се надявам да намерите Мики, преди да започнат да се случват разните му там затворнически практики.
— Не иска да сътрудничи — измърмори агент Бордърлайн.
— Не ни забравяй, Лари — извика агент Флатуийд. — Помни, че като информатор на КОРАЗПРО можеш да изкарваш по триста долара месечно.
— Няма да забравя. А вие предайте много поздрави на Лю Ърскин29 и останалите.
Докато слизаше с асансьора обаче, притесненията на Док бяха свързани само с Пени. Ако едничката й разменна монета беше това, да го продаде на федералните, значи със сигурност бе загазила сериозно. Но колко сериозно и кой я държеше? Първата възможна връзка, за която се сети, бе, че и федералните, и областните ченгета се интересуват от стюардесите Лурдес и Мотела и техните приятели Куки и Хоакин. Даа, най-добре да поразучи въпроса колкото е възможно по-скоро, защото освен всичко друго, момичетата току-що се бяха върнали от Хаваите и вероятно бяха донесли със себе си висококачествена трева.
Междувременно хора откъде ли не докладваха, че са забелязали Мики. Да краде филе миньон в индустриални количества от секцията с месни продукти в „Ралфс“ в Кълвър Сити. Да обсъжда нещо важно в Санта Анита с човек на име Шорти или Спийди. Или и двете едновременно в зависимост от разказвача. Да гледа стар епизод на „Нашествениците“ с испански дублаж в бар в Лос Мочис и трескаво да си води бележки. Да пие във ВИП зони от Хийтроу чак до Хонолулу безразсъдни и невиждани от времето на Сухия режим комбинации от вино и уиски. Да моли по време на антивоенни демонстрации в Района на залива всякакви въоръжени пазители на реда да го освободят от мъките му. Да употребява пейот в Джошуа Трий. Да се понася в ореол от почти непоносима за очите светлина към космически кораб с извънземен произход. И така нататък. Док започна да събира всички тези доклади в отделна папка с надеждата, че няма да забрави къде я е сложил.
Един късен следобед на излизане от работа той забеляза, че на паркинга стои висока и слаба блондинка в компанията на също толкова познато изглеждаща сладурана от Ориента. Да! Двете млади дами от студиото за масажи „Планетата на мацките“!
— Ей! Джейд! Бамби!
Момичетата хвърлиха по един параноичен поглед през привлекателно голо рамо и се шмугнаха в някаква „Импала“ по дизайн на Харли Ърл, която изсвистя от паркинга и отпраши в посока запад по „Импириъл“. Без да приема това твърде лично, Док се прибра обратно вътре и отиде при Петуния, която с укорително поклащане на главата му връчи брошурка на „Специалитета на лизача“ от масажно студио „Планетата на мацките.“
— О. Това ли? Мога да обясня…
— Мрачна и самотна работа — промърмори Петуния, — но все някой трябва да я върши, нещо от този род, нали? О, Док.
На гърба на брошурата имаше текст, написан с четка и с готин розов лак за педикюр: „Разбрах, че са те пуснали. Трябва да се видим, имам да ти казвам нещо. Уикендите работя в клуб «Азиатик» в Сан Педро. Мир и любов, Джейд. П.С. — Пази се от Златния зъб!!!“.
29
Герой от сериала F.B.I., за който Док намеква, когато се запознава с агентите и им казва, че всяка неделя е пред телевизора и не пропуска епизод. — Б.пр.