Док вдигна рамене.
— Няма лошо. Онзи „Мото Гуци“ отвън твой ли е?
— Аха, взех го от някакъв пълен маниак от Барстоу, който го беше скъсал от каране, та сега вече няколко уикенда не правя друго, освен да го ремонтирам. Това са ми радостите в живота — тая машинка и Сортилидж.
— Много ви се радвам.
Спайк хвърли поглед към единия ъгъл на помещението, остана замислен известно време, после заговори предпазливо:
— Имаме дълга история, бях един клас по-горе в „Мира Коста“, излизахме няколко пъти, после, като заминах, почнахме да си пишем и преди да се усетя, вече се прибирах и какво да ти кажа, май няма да се запиша отново в армията.
— Това ще да е било някъде по времето, когато се занимавах с един брачен случай в Ингълуд, където съпругът се опита да ме напикае през ключалката, през която гледах. Лидж все ми го напомня, тогава тя още работеше за мен, и сега се сещам, че ми изглеждаше така, сякаш в живота й се случва нещо готино.
С времето Спайк бе започнал бавно да се учи да се отпуска в позите на социалната йога, които оформяха живота на плажа. Неговият „Мото Гуци“ бе привлякъл обожатели, които се мотаеха, пушеха трева и пиеха бира на циментовата площадка пред гаража, където Спайк го ремонтираше, така даже бе намерил и един-двама ветерани от ’Нам, копнеещи за малко или много същия спокоен следвоенен живот като него, най-вече Фарли Бранч, бивш войник от Радиотехническите войски, който бе успял да стегне и подсили разни ненужни никому машини, включително една стара 16-милиметрова кинокамера „Бел & Хауъл“ от Втората световна в камуфлажно зелено, с пружина, неунищожима и малко по-голяма от филмовата ролка, с която работеше. От време на време двамата се качваха на моторите си и се впускаха в търсене на подходящи цели за снимане — не им трябваше много време, за да открият, че ги свързва уважението към природата, защото се бяха нагледали на това как хората я подпалват с напалм, как я замърсяват и брулят, докато латеритът отдолу не се втвърди от слънцето и не стане напълно безполезен. Фарли вече бе натрупал десетки ленти, запечатали безчестията на държавата спрямо околната среда, особено такива като Ченъл Вю Истейтс, който му напомняше по странен начин на разчистените пространства в джунглата на едно друго място. Според Спайк Фарли е бил там в същия ден, в който и Дон, заснел е набега на пазителите на реда и сега само чака да си го вземе от лабораторията.
Колкото до Спайк, той не можеше да спре да мисли за нефтената рафинерия и танкерите малко по-нагоре оттук, в Ел Сегундо. Дори когато вятърът идваше на помощ, животът в Гордита продължаваше да е като на яхта, пуснала котва в катранена яма. Всичко миришеше на суров нефт. А вълните изхвърляха разлелия се от танкерите черен, гъст, лепкав петрол направо на брега. Залепваше по стъпалата на всеки, тръгнал да се разхожда по плажа. По този въпрос съществуваха две философски школи — Денис например предпочиташе да го остави да се събира, докато не оформи слой, дебел като подметки на уараче, като така си спестяваше разходите за сандали. Други, по-изтънчени натури пък превръщаха почистването на петите в редовна част от всекидневието си наравно с бръсненето или миенето на зъбите.
— Не ме разбирай погрешно — бе казал Спайк първия път, когато Сортилидж го бе заварила да чегърта с нож петите си на верандата. — Обичам Гордита най-вече защото е родният ти град и ти го обичаш, но от време на време изникват някои… дребни… шибани подробности…
— Те унищожават планетата — се бе съгласила тя. — Добрата новина е, че като всяко друго живо същество и Земята има имунна система и скоро ще започне да отхвърля носителите на зараза, каквато е петролната индустрия. Надявам се това да се случи, преди да сме свършили като Атлантида или Лемурия.
Нейният учител Вехи Феърфийлд вярваше, че и двете империи са потънали в морето, защото Земята не е била способна да приеме нивата на токсичност, до които се било стигнало.
— Вехи е окей — каза Спайк на Док сега, — макар че определено прекалява с ЛСД-то.
— Помага му да вижда — обясни Сортилидж.
Вехи не просто си „падаше“ по ЛСД-то — киселината беше средата, в която той плуваше и от време на време сърфираше. Доставяха му я най-вероятно по специални канали от каньона Лагуна, право от лабораториите от пост-Оусли44 ерата, които според психеделичната мафия работеха там. В резултат на системни всекидневни трипове той бе открил дух водач на име Камукеа, полубожество от лемуро-хавайски произход от зората на тихоокеанската история, което преди векове било свещенослужител на изгубения континент, намиращ се сега нейде на дъното на океана.
44
Стенли Оусли (1935–2011) — аудиоинженер и нелегален химик, водеща фигура в хипидвижението и контракултурата на шейсетте, произвел само между 1965 и 1967 г.не по-малко от 500 г ЛСД, по онова време равни на пет милиона дози. — Б.р.