— Да не забравяме и колко ценни са на колекционерския пазар.
— Прекалено странни са ми, опасявам се.
— И гледай сега — каза по-късно Санчо на Док, — според закона, преди да можеш да сложиш облика си на американски пари, трябва да си мъртъв. Така че във всяка вселена, в която тези кинти са истински, Никсън би трябвало да е мъртъв, нали? И мен ако питаш, става въпрос за симпатична магия, направена от някой, който иска да види Никсън сред споминалите се.
— Това несъмнено стеснява кръга, Санч. Може ли да взема няколко?
— Колкото искаш. Отивай на пазар направо. Тея обувки виждаш ли ги? Помниш ли белите мокасини, които доктор Но носи в „Доктор Но“, 1962? Аха, именно! Същите са! Купих ги от булевард „Холивуд“ за три от тези двайсетачки с Никсън — нито ги провериха, нито нищо, не е за вярване. Ей! Сапунката ми почва след малко, ъъъ, може ли?
Отправи се към телевизора, без да губи време.
Санчо беше верен зрител на дневната телевизионна драма „Пътят към сърцето му“. Тази седмица — както осведоми Док по време на сцените, в които не се случваше кой знае какво — Хедър тъкмо бе споделила с Айрис подозренията си, свързани с рулото „Стефани“, както и с участието на Джулиън в подмяната на съдържанието на бутилката със сос Табаско. Айрис, разбира се, въобще не е изненадана, тъй като, докато е била женена за Джулиън, двамата са се редували в кухнята и в резултат на това неоправените сметки между бив-шите съпрузи и настоящи противници били буквално стотици на брой. Междувременно, Вики и Стивън продължават да водят спор кой на кого дължи пет долара от поръчаната преди седмици пица за вкъщи, в който кучето Юджийн фигурира, не е ясно защо, като ключов елемент.
Док пикаеше в тоалетната по време на рекламите, когато чу Санчо да крещи на телевизора. Върна се и завари адвоката да отдръпва нос от екрана.
— Всичко ли е наред?
— Ахх… — и се отпусна на дивана — шибаният Чарли Тона47, човече.
— Моля?
— Значи, замислено е да е съвсем невинно, снобът, който се движи нагоре по социалната стълбица, с дизайнерските очила и такето и който иска на всяка цена да покаже, че има вкус, само дето страда от дислексия и бърка „има вкус“ с „вкусен е“, но всъщност нещата са по-зле! Много, много по-зле! Чарли е воден от всепоглъщащ инстинкт за смърт! Да! Той, той иска да бъде уловен, обработен, сложен в консерва, и то не коя да е консерва, разбираш ли, ами точно тази на „СтарКист“! Суицидна лоялност към марката, човече, дълбока притча за консуматорския капитализъм, защото онези там няма да мирясат, докато не ни вкарат всички в мрежата си, докато не ни накълцат и наредят по рафтовете на Супермаркет Америка, и най-ужасяващото нещо е, че ние подсъзнателно искаме от тях да направят това…
— Санч, леле, това е…
— Само за това мисля. И още нещо. Защо има „пиле на морето“, но не и „рибата тон на фермите“?
— Ъъъ… — Док всъщност започна да мисли по въпроса.
— И не забравяй — Санчо му припомни мрачно, — че Чарлс Менсън и Виет Конг също се казват Чарли48.
След като епизодът свърши, Санчо каза:
— Кажи ми сега ти как я караш, Док, очертава ли се нов арест?
— Като се има предвид, че Бигфут не се отлепя от мен, всеки момент може да потърся пак услугите ти.
— О, за малко да забравя. „Златният зъб“. Изглежда, са й направили морска застраховка точно преди да вдигне платната и тя покрива само настоящото й пътуване, това, на което се предполага, че е тръгнала и твоята бивша мадама, а бенефициент се води „Златен зъб Ентърпрайзис“ от Бевърли Хилс.
— Ако лодката потъне, ще вземат доста пари, така ли?
— Така.
Аха. Ами ако наистина е нарочна застрахователна измама? Сигурно Шаста все още имаше шанс да стигне до брега, до някое островче, на което може би вече бе стъпила и сега ловеше перфектни рибки от лагуната и ги приготвяше с манго и люти чушки и настърган кокос. Може би спеше на открито на плажа и съзерцаваше звезди, които никой тук, под похлупака на лосанджелиския смог, не предполагаше, че съществуват. Може би се учеше как да плава от остров на остров на кану с поплавъци, да разчита правилно теченията и ветровете, да усеща магнитните полета, както правят птиците. Може би „Златният зъб“ бе отплавала към съдбата си, отвеждайки със себе си изгубилите пътя към сушата право към изпитанията на злото, безразличието, насилието и отчаянието, от които се нуждаеха, за да станат още повече себе си. Които и да бяха тези хора. Може би Шаста се бе измъкнала от всичко това. Може би беше в безопасност.
48
Инициалите на съкратеното наименование на Народния фронт за освобождение на Южен Виетнам (Виет Конг) на английски са VC, което във фонетичната азбука на НАТО е Victor Charlie (Виктор Чарли). — Б.пр.