Навън, на тераса с гледка към каньона, дългокоси и късополи сладурани се носеха из слънчевата светлина и се грижеха за посадената марихуана или бутаха гигантски колички, отрупани с неща за ядене, пиене и пушене. Кучета идваха и си отиваха, някои от тях сравнително спокойни, други — обсесивно-компулсивни, вечно връщащи хвърления им напълно обикновен камък, който в последния половин час отлиташе все по-далече и по-далече („Това си е техният трип, човече“), трети пък бяха имали лошия късмет да попаднат на онази човешка порода, която намира за много забавно да дадеш ЛСД на куче и да гледаш какво става.
Док за безброен път осъзна, че за всяка една банда като тази имаше сто или хиляда други, като групата „Биър“ на братовчед му, които бяха обречени да се лутат в забрава, движени от вярата във вечността на рокендрола, живеещи на трева и нерви, на чувството за братство или сестринство, на добро настроение. „Дъ Бордс“, макар и запазили звученето си — традиционните две китари, бас и барабани плюс хорн секция — бяха сменяли състава си толкова често, че само педантичните музикални историци знаеха кой кой е сега и кой е бил в групата преди. Това обаче нямаше значение, защото бандата вече се бе превърнала в запазена марка и я деляха немалко години и промени от буйните малки громети51, до един свързани по кръвна или брачна линия, които нахълтваха като босоног взвод в „Канторс Деликатесен“ на „Феърфакс“ и не си тръгваха до сутринта, нагъваха бейгъли, мотаеха се и внимаваха да не вкарат телохранителите на рокзвездите в някой филм. Но когато някога благосклонното към хипарите заведение, разтревожено от перспективата за дела и застрахователни разходи, започна да слага табелки с надпис „Влиза се с обувки“, „Бордс“ се вдигнаха и отидоха в едно студио за татуировки в Лонг Бийч, където си татуираха каишки за сандали на ходилата и глезените, с което за известно време успяха да замажат очите на мениджърите, а когато истината лъсна, групата вече се бе преместила в по-скъпарски заведения още по̀ на запад. И в продължение на няколко години човек можеше да познае кои са оригиналните членове на бандата по въпросните сандали от мастило.
От известно време гост на „Бордс“ в имението беше „Спотед Дик“, британска банда, чиито песни се въртяха по местните радиостанции с по-равномерен пулс, понеже музиката им беше толкова спокойна, че се бе случвало хора, сбъркали представата на групата за обща пауза с някакъв колективен припадък, да викат бърза помощ. Днес членовете й носеха костюми от едро рипсено кадифе в странно бляскав кафеникавозлатист цвят и бяха с геометрично прецизни прически от „Бръснарският салон за красота на Коен“, където някога е чиракувал Видал Сасун и където един малък автобус веднъж седмично закарваше младежите, за да вземат седмичната си дажба канабис, да се наредят един до друг на столовете и кичурите им да бъдат оформени в асиметрични подстрижки, докато те се хилят на старите броеве на „Татлър“ и „Куийн“. Всъщност миналата седмица вокалистът им бе решил официално да се прекръсти на Асиметричния Боб52, след като едно огледало в банята му разкрило — три часа след началото на експеримент с гъби, — че лицето му има две отчетливо несходни половини и всяка от тях изразява крайно различна личност.
51
Начинаещ в областта на някой екстремен спорт; в началото думата е била определение за неопитен сърфист; английската дума grommet значи уплътнителен пръстен. — Б.пр.
52
Освен че най-вероятно името на вокалиста е Робърт, думата се използва и за вид къса прическа. — Б.пр.