— Тия английски мацки изобщо не знаят как да се държат, като дойдат в Калифас58. Виждат тука някакви мъже, червиви с пари и недвижими имоти, но без идея какво да правят с тях. Първото нещо, което чуваш, преминеш ли границата е: еста хенте но сабе нада59. Така че Слоун е пълна с презрение. Попадне ли на някакво количество пари за вземане, почва да си вярва, че то е предназначено единствено за нея. Докато за Ригс нещата стоят по-скоро така: не толкова, че той трябва да ги вземе, колкото, че не е добре да се озоват в ръцете на някой друг задник.
— Или по думите на ченгетата това се нарича „кражба“.
— По техните може би да. Но Слоун предпочита „преразпределяне“.
— И каква е историята сега? Тя и Ригс злоупотребяват с парите на Мики, фактурират двойно клиентите му, елиминират подизпълнителите му, или какво?
Луз сви рамене.
— Не е моя работа.
— А те само с далавери ли се занимаваха, не се ли чукаха от време на време?
— Ригс каза, че работата не била в това, че той я е чукал, а че Мики не е.
— Аха. Какво против нейния съпруг има Ригс?
— Нищо. Двамата са стари компинчес. Ригс никога не би припарил до путката на Слоун, ако Мики не го беше накарал.
— Мики е бил гей?
— Мики чукаше други жени. Но искаше и Слоун да се забавлява. Той и Ригс работеха заедно по няколко проекта. Ригс оставаше в къщата, когато идваше в града, лъскаше всеки път, когато Слоун се озовеше в една стая с него, и на Мики му се видя съвсем естествено да я уреди с него… освен обичайните плюсове — млад, с голяма пишка — той беше и достатъчно беден, та човек да може да го държи на каишка. Разбира се, отначало Слоун не беше много запалена по идеята, защото мразеше да бъде длъжница на Мики за каквото и да е.
— Но…
— Защо ти е толкова интересно?
— Любовните отношения на богатите и властимащите. По-добре е, отколкото да чета „Инкуайърър“.
— Да не говорим, че няма как да изчукаш един вестник, нали, мили мой англо ихо де пута…
— Чукчук — предложи Док мило, — отра вез, си?
И така, той се върна с известно закъснение в офиса, а дни след това измисляше какви ли не обяснения за видимите смучки и следи от нокти по себе си. А малко преди Луз да отлепи със суперспортната си кола, Док я попита:
— Още нещо. Какво според теб се е случило с Мики в действителност?
Тя спря с флирта, почти помръкна, а красотата й някак се изостри.
— Просто се надявам да е жив, човече. Не беше чак толкова лош човек.
Настроен за спокойна сутрин в офиса, Док тъкмо бе запалил една, когато античният интерком започна да жужи гърлено. Док цъкна няколко бакелитови ключа и чу как на долния етаж някой, който май беше Петуния, крещи името му. Обикновено това значеше, че има посетител, най-вероятно мацка с оглед на интензивния интерес на Петуния към социалния живот на Док.
— Мерси, Туни… — изкрещя той в сърдечен отговор — пращай я горе, а аз казах ли ти, съвсем между другото, че тазсутрешният ти тоалет е особено впечатляващ, нарцисовият оттенък подсилва цвета на очите ти.
Беше му ясно, че малко или може би нищо от казаното няма да достигне другата страна без изкривяване.
Понеже все пак съществуваше малката вероятност посетителят да има по-старомодни разбирания по отношение на употребата на марихуана, Док обиколи стаята с един освежител, собствена марка на местния магазин, и офисът потъна в ужасна и гъста мъгла от синтетични флорални нотки. Вратата се отвори и вътре влезе — майчице — една невероятно добре сложена жена въпреки намалената видимост. Червена коса, кожено яке, малка къса поличка, цигара, увиснала от долната устна, която пък ставаше все по-неустоима, колкото повече тя се приближаваше.
— Кути фууд! — извика неволно Док, на когото му бяха казали, че това на френски било „Любов от пръв поглед“60.
— Предстои да разберем — каза тя, — каква обаче е тази миризма, повдига ми се направо.
Той погледна към етикета на флакона.
— „Пролетна прищявка“.
— Дори тоалетна в бензиностанция в Долината на смъртта би я било срам да смърди така. Между другото, аз съм Кланси Чарлок.
Тя протегна ръка и двамата се здрависаха.