И така доктор Руби Блатнойд, излязъл на първата си среща с непозната с Джапоника в кафе „Саунд Майнд“61, уединено заведение със заден двор и меню, създадено от местния тризвезден биошеф, бил не просто омагьосан, ами направо започнал да се чуди дали някой не му е пуснал нещо ново и психеделично в мартинито от нар. Момичето било прекрасно! Тъй като страдал от известна екстрасензорна недостатъчност, Руди, разбира се, изобщо не оценил факта, че зад широко отворените си и искрящи очи Джапоника не само обмисля, но в този миг и наистина посещава други светове. Онази Джапоника, която седяла с по-възрастния мъж в смешния костюм от велур, била всъщност Кибернетичен организъм, киборг, с други думи, програмиран да яде и пие, да говори и общува, докато Истинската Джапоника върши важни дела другаде, понеже била Космически пътешественик и Там Отвъд я чакали сериозни проблеми за решаване, въртели се галактики, рухвали империи, кармата си течала, така че Истинската Джапоника трябвало да може да бъде намерена винаги на едно точно определено място в петизмерното пространство, защото иначе хаосът щял да възтържествува отново.
Върнала се в „Саунд Майнд“, където установила, че Киборг-Джапоника е дала нещо накъсо, отишла е в кухнята и там е направила нещо гнусно със Супата на деня, която сега трябвало да бъде изхвърлена в мивката. Всъщност била Супата на вечерта, зловеща течност в индигово, която вероятно не заслужавала кой знае какво уважение, но и Киборг-Джапоника е могла да прояви някакъв самоконтрол все пак. Лоша, импулсивна Киборг-Джапоника. Може би няма да е зле Истинската Джапоника да не й позволи да си вземе онези специални високоволтови батерии, които толкова иска. Това ще й е за урок.
Докато доктор Блатнойд я отвеждал навън през салон, пълен с осъдителни лица, объркването му нараствало все повече и повече. Такива били, значи, хипи мацките със свободен дух! Бил ги виждал из улиците на Холивуд, по телевизията, но това била първата му по-близка среща. Не било изненадващо, че родителите на Джапоника нямали идея какво да правят с нея — като зад тази му мисъл се криела друга, на която той не обърнал особено внимание, а именно че той знаел.
— И даже не бях много сигурна кой е той, преди да дойда тук за първата си Оценка на усмивката…
В този момент от разказа на Джапоника при тях, вдигайки ципа си, се върна и похотливият зъбоизтръгвач.
— Джапоника? Мисля, че се разбрахме никога да не… — Очите му регистрираха Док — О, вие сте още тук?
— Пак избягах, Руди — заблещука тя.
Денис също влетя в стаята.
— Ей, човече, колата ти отиде на автомонтьор.
— Сама ли го реши, Денис?
— Малко я смачках отпред. Понеже оглеждах едни мацки на Малката Санта Моника62 и…
— Отиде до Бевърли Хилс за пица и си чукнал някой отзад там.
— Трябва й нов… как му викаха, онова с маркучите, откъдето излиза пара…
— Радиатор… Денис, нали каза, че си карал шофьорски в гимназията.
— Не, не, Док, ти попита дали в гимназията е имало шофьорски и аз ти казах да, щото наистина имаше, имаше един пич, Еди Очоа, нито едно ченге на юг от Салинас не можеше да го хване, и затова всички го наричаха…
— Значи, ъъъ, ти… всъщност никога не си… се учил…
— Човече, знаеш ли колко неща те карат да помниш на тея курсове?
Сандра, видимо пораздърпана, нахлу след Денис и започна да му крещи:
— Казах ти, че не може да се качваш тука — след което видя Джапоника и наби спирачки. — О. Мацката с усмивката за поддържане. Прекрасно — рече, докато мяташе малки яростни погледи по доктор Блатнойд като остриетата със звездовидна форма в кунгфу филмите.
— Госпожица Фенуей — тръгна да обяснява докторът — може и да изглежда леко психотична днес…
— Жестоко! — извика Денис.
— Моля? — премигна Блатнойд.
— Да не си луд, човече? Жестоко е, какво говориш, пич?
— Денис… — промърмори Док.
— Не е „жестоко“ да си луд. Джапоника е била институционализирана за това.
— Аха — грейна Джапоника.
— В смисъл в самото място ли? Психеделично! Човече, вкарваха ли ти волтове в главата?
— Волтове и волтове — засвятка Джапоника.
— Леле. Лошо за ла кабеза, човече.
— Хайде, Денис — каза Док, — време е да помислим как да си хванем автобуса за плажа.