— Притеснява ме — каза Тито — точно това „влиза и излиза“, разбираш ме, нали, имам предвид рисковите елементи от общността на работещите с авточасти, с които пък работиш ти.
— Тук си във „Възкресението“, есе! Работим с чудеса! Представи си, че Исус превърне виното във вода точно пред очите ти? Ще му кажеш ли: Ама какво е това нещо, аз искам „Дом Периньон“, а? Ами ако аз бях толкова придирчив към всеки, който идваше тук за боядисване? Представяш ли си? Искам му документите на колата и какво? Ами, ще се ядоса яко, ще иде някъде другаде, мен ще ме вкарат в някакъв лайнян списък, в който изобщо не искам да фигурирам. — Мануел чак сега забеляза Док. — Ти с бентлито ли си?
— Додж дарт, 64-та.
Мануел погледна първо Док, после Тито.
— Вие двамата познавате ли се?
— Зависи — тръгна да казва Док, но Мануел продължи:
— Щях да ти искам по-скъпо, но хора като Тито, ами те субсидират пичове като теб.
При все това сумата на фактурата беше от бевърлихилско естество и на Док му отиде половината ден в уговаряне на план за изплащането й.
— Хайде — каза Тито, — ще те черпя един обяд. Имам нужда от съвет.
Отидоха до „Пико“, оттам тръгнаха към „Ранчо Парк“. Улицата беше раят на кльопачката. Една вечер около залез-слънце — ежедневния феномен, не булеварда64, когато Док все още беше нов в града и беше в Санта Моника, близо до западния край на „Пико“, светлината над целия централен Ел Ей точно се стопяваше до лилаво с тъмнозлатисти нюанси и на него му се стори, че от мястото и часа на деня, в които се намира, ще може да види къде свършва „Пико“ — километри и километри навътре в сърцето на великия Мегалополис; тогава още не знаеше, че ако поиска, би могъл и да стигне до края на „Пико“, ядейки — вечер след вечер в продължение на много нощи, — и да не повтори нито веднъж което и да било от етническите кулинарни предложения там. Това невинаги беше добра новина за нерешителния тревоман, който може и да знае, че е гладен, но не и как да се справи с проблема с помощта на определена храна. Неизброими бяха вечерите, в които Док се оказваше без бензин, озверелите му от глад спътници — без търпение, а решението къде да хапнат все така се губеше в далечината.
Днес се спряха на един гръцки ресторант на име „Текѐ“, което според Тито на гръцки значело салон от едно време за пушене на хашиш.
— Надявам се не е проблем, че го казвам — започна Тито, — ама се говори, че работиш върху случая с Мики Улфман.
— Аз не бих се изразил така. Никой не ми плаща. Понякога си мисля, че го правя от чувство за вина. Гаджето на Улфман ми е бивша, тя каза, че има нужда от помощ, и се опитвам да помогна.
Тито, който бе помолил да седне с лице към входа, сниши глас и Док едва чуваше какво казва.
— Разчитам на това, че не си корумпиран, Док. Не си корумпиран, нали?
— Засега не, но един хубав плик с пари няма да ми се отрази зле.
— Тия пичове — по лицето на Тито проблесна нещастно изражение — не ти дават пликове, по-скоро, ако правиш каквото искат от теб, може и да ти се размине по-леко.
— Викаш, мафиоти някакви са…
— Де да бяха. Не ме разбирай погрешно, знам пичове от Фамилията, които плашат здраво хората, то и мен ме е шубе от тях, но с тоя проблем изобщо не бих отишъл при тях, те само ще видят кой е намесен и ще ми кажат, „Пасадена, човече“.
— Да не говорим, че им дължиш и пари.
— Това е минало, оправих се.
— Моля? Никаква херинга, никакви салони за паан? Край с Малкия Ти-Рекс? Край със Салваторе „Порязването“ Гацони? Край с Ейдриън Праша?
— Край, даже Ейдриън ме остави на мира вече, всичко съм изплатил, лихви-михви, всичко.
— Това е добра новина, защото беше въпрос на време оня звяр да хване бейзболната бухалка и да се поупражнява върху главата ти. Заради такива като него на лихварите им е излязло лошо име.
— Те вече са в тъжното ми минало, почнах и дванайсетте стъпки, Док. Ходя на събиранията, редовен съм.
— Инес сигурно е много щастлива. Откога не си залагал?
— Идния уикенд стават шест месеца. Ще го отбележим стилно, ще отидем с лимузината до Вегас, ще останем в „Сизърс“…
— Извини ме, Тито, да не би да бъркам Лас Вегас с някое друго място, където хората нонстоп играят шибан хазарт? Как очакваш да…