— Устоя на изкушението ли? Ами какво да ти кажа, как ще разбера иначе? Човек трябва да скочи в дълбокото, за да види какво ще се случи.
— Майчице. И Инес няма проблем с това?
— Тя предложи.
Майк, собственикът и готвачът, се появи с огромна чиния, отрупана със сарми, маслини „Каламата“, малки спанакопити, за омитането на които щеше да им трябва цяла седмица.
— Сигурен ли си, че искаш да ядеш тук? — поздрави той Тито.
— Това е Док, спаси ми живота веднъж.
— И така ли му се отблагодаряваш? — Майк укорително поклати глава. — Помислете си много добре, приятели — измърмори, докато се връщаше в кухнята.
— Спасил съм ти живота?
Тито сви рамене.
— Оня път на „Мълхоланд“.
— Ти спаси моя, човече. Ти знаеше къде е — ставаше дума за една отмъкната хиспано суиза джей 12 от 1934 г., чието връщане Док се бе опитал да договори с някакъв литовец с проблемна щитовидна жлеза, който бе дошъл на срещата въоръжен с модифициран АК-47 с толкова огромен банан, че непрестанно се спъваше в него и това — от днешна гледна точка — най-вероятно бе спасило живота на всички тях.
— Аз го правех заради себе си, пич, ти просто беше там, когато я върнахме и всички ония пари почнаха да летят.
— Както и да е, Док… сега обаче има нещо, което мога да споделя само с теб — бързо оглеждане. — Док, аз бях един от последните хора, с които Мики Улфман говори, преди да се изпари от картинката.
— Мамка му — отвърна Док окуражително.
— И не, това ченгетата изобщо не го знаят. Иначе онези пичове щяха да разберат на мига и да ме поднесат като ордьовър на акулите.
— Ни чул, ни видял, Тито.
— Значи, какво стана. Мики трябваше да иде до едно място, докъдето нямаше доверие на шофьорите си да го закарат. Повечето от тях са бивши затворници и дължат услуги на странични хора и той невинаги знае за това. Така че от време на време ми се обажда на един номер, дето го няма в указателя, и аз го вземам от определено място, като решаваме кое да е то в последния момент.
— С лимузината ли? Изобщо не сте биели на очи.
— Нее, ползвахме или фалкони, или нови, винаги мога да намеря някой, без да предупреждавам отрано, понякога съм вземал и бръмбар, стига да не е прекалено шарен.
— Така, в деня, в който Мики изчезна… той ти се обади? И ти го закара някъде?
— Искаше да го взема. Обади ми се посред нощ, май беше от външен телефон, говореше много тихо, беше уплашен, сякаш някой е по петите му. Продиктува ми някакъв адрес извън града, отидох там и зачаках, но той така и не се появи. След няколко часа чакане почнах да привличам внимание и се разкарах.
— Къде беше това?
— Охай, близо до нещо, наречено „Хрискилодон“.
— Напоследък често чувам за това място — каза Док, — някаква лудница за по-заможните. Стара индийска дума, която значи „спокойствие“.
— Ха! — заклати глава Тито. — Това пък кой ти го каза?
— Пише го в брошурата им.
— Не е индийска, гръцка е, повярвай ми, вкъщи постоянно говореха на гръцки, като бях малък.
— И какво значи на гръцки?
— Ами, посъбрали са три думи, ама е нещо като златен… абе, като тоя зъб тука… — той чукна единия от кучешките си.
— Мамка му. Като на животно? Така ли?
— Да, нещо такова. Златен зъб65.
Дванайсет
Док проведе няколко телефонни разговора и избра пътя през Бърбанк и Санта Паула, който го отведе до отклонението за Охай точно преди обед. Табелките, упътващи към института „Хрискилодон“, бяха предостатъчно. Веселият дом за богаташи се намираше достатъчно близо до Кротона Хил, за да се възползва от другите, по-популярни духовни учреждения, като например Вътрешната школа и АМОРК66. Основната постройка — червени керемиди и гипсова мазилка в неомисионерски стил, бе заобиколена от стотици акри градини, поля и яворови гори. Док бе посрещнат на предната порта от дългокоси служители в диплещи се роби, скрили смитове в кобури за рамо.
— Лари Спортело, имам уговорена среща.
— Ако нямаш нищо против, братко.
— Няма проблем, опипвай смело, не нося нищо, дори за пушене.
Процедурата изискваше да спреш на паркинг до портата и там да изчакаш микробус на института да те вземе и закара до главната сграда. Над портата имаше надпис, който гласеше: НОРМАЛНОТО Е ГОТИНО.
65
В оригинала името на шхуната е Golden Fang; fang значи зъб на животно, а Тито първо казва tooth, което е думата за човешки зъб. „Хрискилодон“ пък е съставена от думите за злато, куче и зъб в гръцкия, затова и Тито почуква кучешкия си зъб. — Б.пр.