Бигфут плъзна проучващ поглед от тоалетните в дъното на ресторанта до пустинната светлина на улицата и вдигна торбата от „Ралф“ на масата.
— По въпроса за Кой Харлинджън. Не исках да го обсъждам в офиса. — Той започна да вади непохватно снопове от листове в различни размери, цветове и степени на разпад. — Подходих към случая с очаквания за това, което ние наричаме „тревомански тъпотии“. Представи си колко изненадан бях, когато открих колко от моите колеги в колко много отдалечени предни постове на законоприлагането — различните нива на власт изобщо няма да ги споменавам — са сложили ръка върху него. Кой Харлинджън не само е използвал множество самоличности, но и е бил наеман от няколко отдела, често едновременно. И в тези отдели — надявам се, това не те плаши или обижда, — естествено, има елементи, които не биха имали нищо против, ако Кой наистина завърши под някоя гранитна плоча с издълбан върху нея последният му псевдоним.
— Свръхдозата или каквото там е било за Кой… вече би трябвало да са излезли доста месечни броеве на „Индипендънт Полис Ривю“, посветени на нея. Има ли как да им хвърля едно око?
— Само дето от екипа на Брат Ногучи73 така и не се пречупиха да го нарекат убийство и съответно на никого не се наложи да пише докладни — вътрешни, външни, никакви. Официалната версия си остана следната: поредната свръхдоза, един наркоман по-малко, случаят е разрешен и затворен.
Преди Док би казал следното: „Добре тогава, може ли вече да си ходя?“. Но сега с новия фашистки модел на Бигфут, този, на който, както бе разбрал, не можеше да има доверие, старите форми на дразнене не изглеждаха толкова забавни.
— Искаш да кажеш, че щеше да е просто рутинен случай, ако я нямаше цялата тази бумащина — беше това, което каза, и то внимателно, — която само като я гледам, ми се вижда леко извън нормалните пропорции. Щото и само розовата бланка с надпис „Мъртъв при пристигане“ щеше да свърши работа.
— Ах, забелязал си. Несъмнено мъртъвците рядко получават такова документно внимание. Човек би си помислил, че Кой Харлинджън си е жив и здрав някъде. Нали. Възкръснал.
— И какво си открил?
— Технически, Спортело, аз дори не знам за съществуването на този случай. Окей ли си с това? Намираш ли го за „жестоко“? Защо според теб сме тук долу, а не там горе?
— Поради някаква сапунка във Вътрешно, предполагам, от която много искаш да ме държиш настрана. Какъв ли е сюжетът й, чудя се?
— Хубаво. Това, от което искам да те държа настрана, е огромно, Спортело, огромно. От друга страна, ако от време на време изскочи нещо тривиално, което да мога да споделя с теб, не е нужно да съм параноичен, нали? — Той се разрови в торбата и извади продълговата пъстра кутия, почти пълна с индексни карти. — Я, какви са тези работи тука? О, ама ти знаеш.
— Доклади за полеви разпити. Сувенири от всеки, когото сте спирали и тормозили. А тези конкретно изглеждат твърде много за един обикновен наркоман саксофонист.
— Защо не ги прегледаш набързо, виж дали нещо не ти изглежда познато.
— Ивлин Уд74, не ме предавай.
Док се впусна да преглежда картите, като се опитваше и да остане нащрек за някоя от грубите изненади на Бигфут. Беше се сблъсквал с майстори на микрофокусите и знаеше за номера с „пробутването“ на определена карта на зрителя. Не се сещаше за причини подобни трикове да са под нивото на Бигфут.
И ти да видиш. Какво е това? Док разполагаше с близо половин секунда, за да прецени дали картата, която бе хванала окото му, си заслужава да бъде пазена от Бигфут, после обаче се сети, че Бигфут вече знае за нея.
— Тази — каза той и посочи. — Знам, че това име съм го виждал някъде.
— Пък Бийвъртън — кимна Бигфут и я извади от кутията. — Отличен избор. Един от затворническите преторианци на Мики Улфман. Да видим сега. — Той се престори, че чете написаното на картата. — Хората на шерифа се натъкват на него в дома във Венис на същия онзи дилър, който е продал на Кой Харлинджън смъртоносния хероин. А е възможно и да се окаже, че не е бил смъртоносен.
73
Най-вероятно Томас Ногучи (1927) — главният съдебен лекар на окръг Лос Анджелис през 60-те и 70-те години. Извършил е аутопсиите след смъртта на редица известни личности, сред които Мерилин Монро, Джанис Джоплин и Шарън Тейт. — Б.пр.
74
Ивлин Уд (1909–1995) — американска преподавателка и изследователка, създател на една от най-известните техники за скоростно четене. — Б.пр.