— Чакай, какво стана с принципа за обмена на Локар — всеки контакт оставя следи? В смисъл страшно иронично ще е, ако се окаже, че Блатнойд е бил нахапан до смърт от един златен зъб. Или още по-добре — от два златни зъба.
— Не… — Бигфут наклони глава настрани и я заудря с ръка като плувец, който се опитва да махне водата от ухото си — не виждам как… нещо такова би оставило… материални следи.
— Искаш да кажеш, защо е нужно зъбите да са от злато? Вместо да са си обикновени върколашки зъби.
— Ами… да… кажем…?
— Защото това е Златният зъб, човече.
— Да, да, данъчното убежище на покойника или нещо такова. И какво от това?
— Не, не просто данъчното убежище, Бигфут. Тц. То е много, много по-огромно, както би се изразил ти.
— Ох. И тук не става въпрос — каза той с достатъчно търпение — за още от параноидните ти хипарски глупости, нали, защото честно да ти кажа, нито Отделът, нито — което е по-важното — аз имаме време за губене с подобни тревомански измислици.
— Значи няма да имаш нищо против да продължа да си го разследвам сам? Това няма как да доведе до проблеми с отдел „Вътрешни разследвания“, надявам се. Няма как да се приеме за случай на нарочно спъване на процеса от страна на някой в ПУЛА, нали?
— Всеки си губи времето — зафилософства Бигфут и посегна към портфейла си — както сам реши.
Док бе паркирал чак в Малкото Токио и затова изпрати Бигфут до ъгъла на „Трета“ и „Сан Педро“, където го остави, правейки знака на мира за довиждане.
— А, още нещо, Бигфут.
— Мхм.
— Накарай онези в лабораторията да проверят за следи от мед.
— Моля?
— Не от онези, дето се мотаят из местопрестъплението и замърсяват доказателствения материал, не — имам предвид метала мед75. Защото златните зъби никога не са от чисто злато, зъболекарите го смесват с мед. Ако не беше бягал от часовете по криминалистика, за да крадеш тасове на джанти и да топиш после невинни хипари, може би щеше да го знаеш това.
Док се обади на Кланси Чарлок в бара, в който тя работеше в Ингълууд.
— Здрасти, как си изкара с двамата мотористи оная вечер?
— Прекалиха с барбитуратите и заспаха, мерси, че попита. Слушай, виждал ли си Борис Спиви наскоро?
Док долови леко прескачане, не точно трепване, в гласа й. Можеше да е от пушенето.
— И аз това щях да те питам! Телепатия, човече!
— Защото се оказа, че Борис е изчезнал. Мястото му е опразнено, нещата му ги няма, никой в „Накълхед Джак“ не го е виждал.
Док намери цигара „Куул“, отиде да я запали, след което заби поглед в нея. Възможно ли беше Бигфут да е прав? Беше ли Док наистина целувката на смъртта, покосяваше ли с лоша карма всеки, до когото се докоснеше?
— Да не си го сплашил нещо?
Гласът й звучеше ядосано.
— Как бих могъл да го направя, при положение че му стигам до коляното? Може би дължи пари, може и да си има проблеми с бившата… Ти познаваш ли я, между другото? Доунет? От Пико Ривера?
— Всъщност опитах се да й се обадя, но изглежда, и тя е изчезнала.
— Мислиш ли, че са заедно?
— Бъркаш ме с Ан Ландърс. За какво ти трябваше Борис?
— Човекът, който в действителност ми трябва, е Пък Бийвъртън и мислех, че Борис може да знае как да го намеря.
— Този задник.
— Така го каза, че за малко да си помисля, че си… излизала с Пък.
— Излизала съм не само с него, но и със съквартиранта му, Ейнар. Не ме питай за подробности. Пичовете имат леко различни разбирания за това какво е тройката. Накрая се чувствах неупотребена, да кажем, и направих грешката да го споделя с тях. Пък и Ейнар започнаха да си шепнат нещо, след което ме изритаха. В четири сутринта в Западен Холивуд.
— Не исках да…
— Събуждаш болезнени спомени от сън, естествено, че не си, няма проблем, просто… има си пипане и пипане и това тяхното не ме изкефи.
— Борис спомена, че е възможно Пък да се е отправил към Вегас, а Вегас си е широко понятие и се чудех как…
— Ако Ейнар е с него, най-вероятно се оглеждат за момичета, които да третират като парцали, най-вече такива, които нямат нищо против. Успешен лов.
— Може пък някоя тропическа вечер да поиграем на канаста.
— Дадено, доведи си и приятел.
75
Copper, думата за метала мед на английски е същата като една от разговорните за полицай. — Б.пр.