Най-сетне отключи вратата и в тъмнината отиде до апарата.
— Слушам.
— Ало, Лин! Обажда се Меф. Всичко наред ли е?
— Наред.
— Лягайте да спите. Вече е дванайсет часът.
— Тъкмо време да си продам душата на дявола!
— Добре, стига да не е евтино. — Меф сложи слушалката.
— На вашите услуги, доктор Крег.
Лин запали лампата на бюрото. В креслото до библиотеката седеше непознат човек в тъмен костюм, прилепнал по мършавата му фигура, и с наметната на раменете черна пелерина.
— На вашите услуги, доктор Крег — повтори непознатият.
— Извинете — смутено каза Крег, — но ми се струва…
— Че от една литературна щампа попадате на друга? Нали така? — усмихна се посетителят. — За съжаление извън тези щампи проблемът за пътуване във времето е неразрешим. Или машина на времето, или… аз. И така, с какво мога да ви бъда полезен?
Крег седна в креслото и си потърка челото.
— Не се безпокойте, аз не съм призрак — каза гостът, като метна крак връз крак.
— Да, но…
— Ах, това ли? — Той посочи лакираните си по контешки копита, подаващи се от панталоните. — Това да не ви смущава. Мода от отдавна минали времена. Много по-удобни и елегантни са от обувките.
Крег неволно хвърли поглед на пелерината, прикриваща гърба на непознатия.
— Това ли било! — намръщи се гостът и свали пелерината. — Всъщност немият ви въпрос ми е напълно понятен, като се има пред вид нелепостите, които са разправяли за нас поповете в продължение на векове. Аз разбирам, скъпи докторе, че постановката за експеримент от подобен род е твърде примитивна и неуместна, но щом аз… тоест исках да кажа, че щом вие… с една дума, ако такъв експеримент би бил допустим от етична гледна точка, щяхте със собствените си очи да се убедите, че нямам и помен от опашка. Всичко е нагла клевета!
— Кой сте вие? — попита Крег.
Гостът отново седна.
— Човек като вас — рече той, като намяташе пелерината си. — Чували ли сте за цикличното развитие на всичко съществуващо?
— Чувал съм. Развитие по спирала.
— Нека бъде по спирала — съгласи се гостът, — това не променя нещата. И така ние с вас се намираме на различни стъпала на спиралата. Аз съм представител на цивилизация, предшествувала вашата. И постиженията на нашата наука: лично безсмъртие, способност да се управлява времето, някои трикове с трансформацията — неизбежно пораждаха в невежите умове на хората от вашия цикъл суеверни представи за нечиста сила. Затова малцината оцелели до днес представители на нашата ера предпочитат да не афишират своето съществуване.
— Глупости! — рече Крег. — Това не може да бъде!
— Ами ако на моето място седеше сега пришълец от Космоса — попита гостът, — щяхте ли да повярвате в реалността на посещението му?
— Не знам, навярно по̀ бих повярвал, но пришълецът от Космоса не би се опитвал да купи душата ми.
— Пфу! — На лицето на непознатия се изписа погнуса. — Нима вярвате в тия приказки?! Мога ли аз — представител на войнствуващия атеизъм, плашило за всички църковници — да се занимавам с подобни мистификации?
— Защо сте тогава тук? — попита Крег.
— От чисто научен интерес. Занимавам се с проблема за пренасяне във времето и не мога без съгласието на обекта…
— Наистина ли? — Крег скочи, като за малко не събори креслото. — Бихте ли могли да ме върнете назад във времето преди четиридесет години?!
Непознатият сви рамене.
— А защо да не мога? Наистина с известни ограничения. Детерминизмът на причинно-следствените връзки…
— Вече го чух днес — прекъсна го Крег.
— Знам — усмихна се гостът. — И така, готов ли сте?
— Готов!
— Отлично! — Той свали от ръката часовника си. — Точно четиридесет години назад?
Крег кимна.
— Добре! — Той премести стрелките и го сложи на ръката на Лин. — В момента, когато поискате да започне трансформацията, натиснете това копче.
Крег погледна циферблата, изписан с непонятни знаци.
— Това какво е?
— Не знам как най-добре да ви обясня — обърка се непознатият. — На човек суеверен бих казал, че е вълшебен часовник, за физика по-подходящ би бил терминът генератор на поле с отрицателна вероятност, макар че пак не би разбрал що за поле е това, но за вас, доктор Крег, това е без значение. Важно е, че механизмът, който е на ръката ви, е средство да ви пренесе в миналото. Надявам се, че обяснението ви удовлетворява?
— Да — не много уверено отвърна Крег.
— Преди да ви напусна — каза гостът, — необходимо е да ви предупредя за три съществени обстоятелства: първо, при цялото ми дълбоко уважение към литературните паметници, не мога да не отбележа някои груби неточности, допуснати от господин Гьоте. Подмладеният с моя помощ Фауст не е могъл да запази жизнения си опит на старец, за което впрочем свидетелствува и нелепото му поведение в цялата оная история. В нашия експеримент, щом се подмладите с четиридесет години, вие ще се лишите от всичките знания, които сте придобили през това време. Ако все пак искате нещо да запазите в паметта си, мислете за него по време на трансформацията. Второ, вероятно знаете, че физическо тяло не може едновременно да се намира на различни места. Затова пристъпете към трансформацията в оная точка на пространството, в която сте се намирали по същото време преди четиридесет години. Иначе не отговарям за последиците. Разбрахте ли ме напълно?