Крег кимна.
— И на края нещо пак за причинно-следствените връзки. Макар че отново ще попаднете в старата ситуация, можете да се държите по-иначе в сравнение с първия път. Обаче до какво ще доведе това, предварително не може да се каже. В случая са възможни… ъ-ъ-ъ… различни варианти, определяни от степента на пространствено-временната локалност на все същите връзки. Впрочем вие го знаете. Сетне… — Той направи нисък поклон. — Ах, дявол да го вземе! Аз май съм понацапал тук с копитата си! Това, знаете ли, е едно от неудобствата…
— Дреболия! — рече Крег.
— Моля великодушно да ме извините. Сега ще изчезна. Боя се, че ще трябва след това да проветрите. Горивото ми е от сяра. За съжаление, съвременната химия не може да предложи засега нищо друго за трансформацията. Желая ви успех!
Крег изчака да се разнесе жълтеникавият облак дим и позвъни по телефона:
— Таксиметровият парк ли е? Моля изпратете ми една кола. Улица „Грено“, номер три. Не, за извън града. Трябва спешно да замина за Пенфилд.
— Навлизаме в Пенфилд — рече шофьорът.
Крег отвори очи.
Това не беше онзи Пенфилд. Ярко осветени прозорци на многоетажни здания се мяркаха от двете страни на улицата.
— В хотела ли да ви закарам?
— Да. Познавате ли добре града?
Шофьорът с удивление го погледна:
— И още как! От много години вече карам насам скиори. От всички зимни курорти…
— А да помните случайно къде живееше свещеникът? Малка къщичка, горе на хълма.
— Умря — каза шофьорът. — Близо пет години вече откакто го погребаха. Сега има друг свещеник, той живее в града, до църквата. И при него ми се е случвало да карам хора… По всякакви дела — добави той, като помълча.
— Бих искал да пообиколя града — рече Крег.
— Може — съгласи се шофьорът.
Крег гледаше през прозорчето. Не, това беше решително друг Пенфилд.
— Ето я и въжената станция — каза шофьорът. — Сега повечето предпочитат да се изкачват догоре с лифта. Времената се менят, дори и ски-спортът…
— Достатъчно, откарайте ме в хотела — прекъсна го Крег.
Мярна се старинното здание на кметството. Стрелките на часовника на кулата показваха два часа.
Крег позна мястото. Ей сега, вляво, трябва да е хотелът.
— Пристигнахме — рече шофьорът, като спря колата.
— Това не е същият хотел.
— Друг няма тук.
— По-рано имаше — каза Крег, като оглеждаше зданието.
— Имаше дървена постройка, а после на нейно място построиха този хотел.
— Сигурен ли сте?
Шофьорът сви рамене:
— Ама защо мислите, че ви лъжа?
— Добре — каза Крег, — можете да се връщате, аз ще остана тук.
Той стъпи на тротоара.
— Приятно пързаляне! — рече шофьорът, като пъхаше парите в джоба си. — Снегът сега е превъзходен. Ако имате нужда от хубави ски, съветвам ви…
— Стига! — Крег със злоба хлопна вратичката.
… В празния хол дежурната дремеше на рецепцията.
— Искам стая на втория етаж с изглед към площада — каза Крег.
— Дълго ли ще останете?
— Не знам. Може би… — Крег се запъна. — Може би няколко дена.
— Ще се пързаляте на ски ли?
— Какво значение има? — раздразнено попита той.
Дежурната се усмихна:
— Никакво, разбира се. Попълнете, моля, формуляра. — Тя му подаде бланка, на която Крег написа името си и адреса.
— Това ли е всичко?
— Да. Елате да ви покажа стаята. Къде е багажът ви?
— Утре ще го получа.
Изкачиха се на втория етаж. Дежурната взе от таблото ключа и отключи стаята.
— Заповядайте.
Крег отиде до прозореца. Зданието на кметството се виждаше малко по-вляво, отколкото би следвало.
— Тази стая не ми харесва. А другата до нея?
— Стаята до нея е свободна, но там още не е почистено. Освободиха я късно.
— Няма значение.
— Да, но камериерката си отиде.
— Казах, че това няма значение!
— Добре — въздъхна дежурната, — щом настоявате, сега ще сменя бельото.