Крег приклекна и отблъсвайки се с всички сили с щеките, се стрелна надолу да й пресече пътя.
Сблъскаха се на няколко метра от пропастта.
Падайки в пропастта, той чу пронизителния вик на Ингрид. После целият свят потъна в непоносимо ярка светлина.
— Ето ви вестника, доктор Меф — каза прислужницата.
Езра Меф допи кафето си и си сложи очилата.
Няколко минути с израз на отвращение преглеждаше съобщенията за събитията в Индокитай. После прочете набързо статията за новия метод при лечението на ревматизма и хвърли поглед на последната страница. Вниманието му привлече съобщение в черна рамка, напечатано с петит:
В стаята си в хотела в курорта Пенфилд е починал известният учен филолог, професор при държавния университет на Дономага, доктор Лин Крег. Нашата наука загуби…
Меф остави вестника и отиде в спалнята.
— Не, Мери — каза той на прислужницата, — приберете това сако в гардероба, ще облека черния костюм.
— Сутрин? — запита Мери.
— Да, днес трябва да бъда в траур. Налага се да изпълня някои формалности.
— Да не е починал някой ваш близък?
— Лин Крег.
— Бедният! — Мери извади от гардероба костюма. — Напоследък той изглеждаше много зле. А вие вчера дори не го изпратихте!
— Починал е в Пенфилд — каза Меф. — Отишъл е май да се пързаля със ски.
— Господи! На неговата възраст! Навярно се е блъснал в нещо!
— Вероятно, с пространственно-временния континуум не бива да си играе човек. Ах, Сатана!…
— Какво има, доктор Меф? — запита прислужницата.
— Пак сте дянали нейде обувалката! Не можете да си представите колко трудно пъхам старите си копита в тия модерни обувки!