— Въпросът ми беше да разбера дали имаш предпочитания конкретно към някоя игра. — Мичъл едва сдържа момчешкия си порив да я прегърне през кръста.
— Все ми е едно, стига само да печеля.
— Ами значи не е задължително да сме тук — пошегува се той.
— Аз наистина имам късмет, когато играя — сериозно изрече тя. — Любимка съм на монетните апарати. Пък и заровете показват доста симпатии към мен.
— А на карти върви ли ти?
— Понякога…
Намериха две свободни места на една маса за Блек Джак и когато Кейт видя, че сто долара е минималният залог, я побиха студени тръпки, но побърза да отвори чантата си и извади без колебание пет пътнически чека по сто долара.
— Искам най-напред да осребря това.
— Аз бях решил да играем с мои пари, иначе нямаше да ти предложа да дойдем тук.
— Не искам да залагам твои пари. Баща ми ме е учил, че една жена трябва да залага само собствени пари, иначе по-добре изобщо да не играе.
— Баща ти е бил доста интересен човек — отбеляза равнодушно Мичъл, а Кейт тръгна към касиера. Мичъл се загледа след нея и несъзнателно се усмихна — неподправеният й финес го изпълваше с възхищение и той с наслада гледаше как се полюлява огнената й коса.
— Belle femme1 — отбеляза мъжът, който седеше отдясно на Мичъл и също беше вторачил поглед в Кейт.
— Така е — потвърди той. Направи знак към крупието, за да му донесе да подпише обичайната бланка за ползване на кредитния му лимит. — Погрижи се тази жена да не остава без жетони, ако средствата й намалеят — инструктира го Мичъл, когато крупието плъзна по масата жетоните му.
— Няма проблем, господин Уайът.
Около час след това тя вече беше спечелила 2400 долара и Мичъл спря да играе, защото искаше да стои до нея и да я гледа как се справя. Личеше си, че тя добре знаеше кога да поиска друга карта, кога да си запази предната ръка и кога да залага двойно. Тя печелеше многократно, когато следваше стандартната схема на игра, но най-удивителното беше, че от време на време й хрумваше да направи точно обратното на традиционната стратегия и въпреки това печелеше. Противниците й обаче се оказваха в доста неприятно положение, защото тези хрумвания правеха нейните ходове непредвидими. Докато Мичъл се чудеше дали Кейт върши това съзнателно, тя плъзна жетоните си към крупието:
— Моля, бих искала да ги осребря. — После се обърна любезно към четиримата си съиграчи: — Съжалявам, че прекъсвам играта, но предпочитам да се вслушвам във вътрешния си глас.
Французинът отдясно на Мичъл грейна в усмивка и целуна ръката й с нескрито възхищение:
— Elle est une tres belle femme2 — погледна той към Мичъл.
Кейт се развесели, но същевременно ужасно се смути и побърза да прибере спечеленото от играта, а мъжът взе да разговаря оживено с Мичъл и той с лекота му отговаряше на френски.
— Какво ти обясняваше толкова? — беше първият въпрос на Кейт, щом се отдалечиха.
— Веднага забелязал колко си красива, но му направило впечатление също, че имаш доста добър късмет при залаганията.
— Не беше само това. Питаше те нещо, защото видях, че ти поклати глава и му отвърна доста сърдито.
Той я погледна с широка усмивка:
— Наистина ли е било „сърдито“? Крайно нелюбезно, а и твърде необичайно от моя страна.
— И какво те попита? — не отстъпваше тя.
— Дали не бих се съгласил да постоиш известно време до него, за да се порадва и на красота, и на късмет.
Кейт изсумтя сърдито и поклати глава:
— Стар женкар пробутва изтъркани номера.
Мичъл се засмя и отново го сепна юношеската жажда да я сграбчи в прегръдките си и да я нацелува гордо пред всички.
— Ти какво отговори?
— Не знам как точно да го преведа.
— Опитай.
— Общо взето, казах му, че е стар женкар и пробутва изтъркани номера.
Кейт се разсмя, но настоя да чуе отговора:
— Нещо друго му каза.
Мичъл се наклони към нея и прошепна, устните му лекичко докоснаха лицето й:
— Казах му да си намери свое момиче, защото аз моето не си го давам.
Тя се развълнува от определението „мое момиче“, но си даваше сметка, че той не го казва в буквален смисъл, и се помъчи да прогони смущаващите мисли. Цялата вечер прекара чудесно, но загуби половината от спечеленото при първите залагания.
И в хазартните игри Мичъл се справяше с характерната за него непринуденост и вещина, но най-забавно й беше да наблюдава как той приемаше интереса на няколко жени, които със закачливи погледи открито му показваха своите симпатии. Той обаче оставаше абсолютно безразличен, сякаш тях изобщо ги нямаше. Значи или беше привикнал на такива неща и не му правеха впечатление, или просто не обичаше да го гледат като сексуален деликатес. Искаше й се да бъде вярно последното.