Без никакво колебание Ремзи каза:
— Да, способен е.
— Значи, мислиш, че е вярно.
— Щом Вики го казва, значи има доказателства… Хю, това е неоспорима истина.
— Тя казва, че това ще стане след девет минути. По-добре да предупредя президента. Вики чака на телефона, за да ти каже подробностите. Изслушай я колкото се може по-бързо и ела в помещението на президента. Аз ще бъда там при него.
След малко повече от 60 секунди Ремзи хлопна телефонната слушалка и изтича напред по пътечката към президентското отделение. На вратата беше изрисуван златно-синия печат на президента. Ремзи стовари юмрук отгоре му.
— Влез! — извика президентът. — Отворено е.
Ремзи нахълта вътре. Президентът Колуей беше седнал на крайчеца на въртящия се стол с длани върху бюрото. Срещу него седяха армейски генерал Джудсън, най-високият по чин на самолета и Хю Уестън.
Президентът направо запита:
— Убеден ли сте, че мис Уестън има точни данни?
— Несъмнено, г-н Президент — каза Ремзи. — Доказателствата са били в ръцете и. Чела е репортажа, който Армстед е бил написал за тазвечерното издание. В него се съобщавало, че този самолет е взривен при сблъскване във въздуха.
— Как?
— С откраднат кубински изтребител, пилотиран от някакъв си екскамикадзе-самоубиец. Армстед има група от професионални терористи, на заплата при него, за да му фабрикуват сензационни новини. Мис Уестън отдавна следи Армстед. Сега той е накарал своите терористи да откраднат един от изтребителите на Кастро, да набутат в него един камикадзе-пилот и да го пратят в небето да ни взриви.
— Кога трябва да стане това?
Ремзи погледна часовника на стената. — След осем минути, г-н Президент.
Държавният глава се завъртя в стола си и погледна генерал Джудсън.
— Каква е охраната на полета ни, генерале?
— Никаква, сър, знаете, че напоследък обичаме да наподобяваме граждански полет. Трябва да има наоколо някои Дак Батс14 към спасителната служба на товарните кораби.
— Какво могат да правят те? Нищо — прекъсна го президентът. — Говоря ви за охрана, за незабавна и непосредствена защита.
— Няма да е зле да проверим и се уверим, че откраднатият МИГ е наистина в ръцете на терористи.
— Уверявайте се бързо — каза президентът и нервно бутна към него телефона. — Проверете дали имаме бойни самолети във въздуха в нашия обхват или самолетоносачи. Този отговор трябва да получите след микросекунди. Защото ако не получим помощ…
Генерал Джудсън вече се свързваше с командния център на Националната военна система на Пентагона.
Лъскавият МИГ-27Р със свистене пореше разредения въздух във висините. Привързан здраво в кабината, капитан Йозуке Мацуда упорито се взираше в данните на компютъра. Пред него бяха предварително откраднатите данни и координати, по дължина и ширина на полета, както и изчислените от него координати на пресрещането. Компютърът в синхрон с вътрешната навигационна система непрекъснато възприемаше, обработваше и показваше данните за времето и разстоянието. Мацуда очакваше с нетърпение момента за знаменитото си гмуркане от двадесет хиляди метра височина — пределна за МИГ. В последните минути насоченият му напред радар щеше да просветне на екрана и засече летящия на десет хиляди метра под него президентски самолет, по определения му маршрут над Атлантическия океан. В този момент той ще поеме пилотажа от автопилота и ще се насочи към съдбоносния момент, който толкова дълго беше очаквал.
Гибелта му беше съвсем близка, но въпреки това Мацуда доволно се усмихваше. Чувстваше се удовлетворен от милионната издръжка на семейството си в Токийската банка и се радваше, че ще може най-после да измие позора, който го беше потискал през целия му живот.
Този последен негов полет беше като сън. Нищо не го тревожеше и нищо не го смущаваше. Подробни радарни и компютърни изследвания не му бяха необходими, защото ракети той нямаше да изстрелва.
Сега той и самолетът му бяха взривния снаряд, който щеше да унищожи насрещния противник — американския президент.
Мацуда забеляза, че махметъра беше спаднал до едно постоянно ниво 2,3. Доста под пределната 2,8 — долната граница на скоростта. Скорост, при която конструкторите не гарантираха сигурността на самолета, ако носи ракети. Него обаче показателят за горивото не го интересуваше. При пълен товар, горивото на борда на МИГ беше за 1600 мили — повече от необходимото за еднопосочния му полет. Двата мощни турбореактивни двигатели — Турмански, ще го отнесат до там навреме, точно когато президентският самолет стигна на 120 мили от брега на Делауеър.
14
Duck Butts — въздушна охрана на товарни кораби, която военните смятат като по-беззащитна от самите кораби. — Б.пр.