— Хайде, трябва да поговорите с Хари Дайъц. Сега той е мой заместник и с него ще държите връзка. Искам вие двамата да изработите необходимия модус операнди3, о’кей?
— О’кей.
Армстед вече напускаше кабинета си, когато на телефона позвъни жена му Ханна. Искаше да знае дали ще се върне за вечеря, защото имала някакъв разговор с него.
— За вечеря не мога да си дойда — каза той, — но ще намина сега, за няколко минути само. Заредили са се няколко срещи, а ще трябва и да се преоблека. Ще поговорим през това време.
Апартаментът им се намираше в една надстройка с лице към Сентрал Парк Авеню. Армстед привършваше преобличането в спалнята си. Предстояха му три срещи. Втората от които беше с Ким Несбит. Трябваше да смени работния си костюм с нещо по-младежко и спортно. Облече спортно кашмирено сако и панталон — мода Севил Роу. Огледа се в пълен ръст в огледалото и се хареса. Отдавна не беше изглеждал така добре.
Времето напредваше и той трябваше скоро да тръгне, но все пак реши да отдели пет минути за разговор с Ханна, която го чакаше във всекидневната. Чудно му беше за какво ли щяха да разговарят. Трябва да беше нещо сериозно, тъй като жена му знаеше колко много е зает. Вече й бе разказал за удара с Ингър. Ако й беше скимнало да го занимава със своите си терзания, не вещаеше нищо добро. Помоли се дано да не е нещо, което да развали хубавия му ден.
Прекоси коридора и влезе във всекидневната. С радост забеляза, че Ханна не беше в обичайната си инвалидна количка, а седеше в едно кресло до телевизора. По бузите й дори беше се появила червенина. Приближавайки към нея, той помисли да седне за малко, но скоро се отказа. Едно сядане и отпускане можеше да даде повод за по-продължителен разговор. Реши да постои прав.
— Исках да ти кажа — каза той, — че днес надминахме Ню Йорк Таймс. Бихме ги по всички линии. Какво ще кажеш?
— Поздравления, Ед. Радвам се за теб.
— Бях уверен, че мога да го направя и го направих — каза той. Извади пура от спортното си сако и разкъса целофана й. Махна единия й край, извади джобната си запалка и я запали. — О’кей, Ханна, какво мога да направя за теб? Искаше да ми говориш за нещо.
— За нашия син, за Роджър — каза тя.
— Какво за Роджър?
— Преди малко ми се обади от някаква болница в Грийн Бей — Уискънсин.
— Болница? Какво искаш да кажеш? Станало ли е нещо? Сигурно не е нещо сериозно, иначе той не би могъл да се обади, а и ти щеше да ми кажеш по телефона.
— Не е сериозно — каза Ханна, — но все пак е болница. Изкачвал се на някаква планина, подхлъзнал се и паднал.
— Изкачвал планина? Към Грийн Бей няма планини.
— Някакъв хълм тогава — каза тя. — Може да не съм чула добре. Така или иначе паднал и се наранил. Негов приятел, който се изкачвал заедно с него, го закарал в най-близката болница. Роджър имал две фрактури по краката, не особено сериозни, но ще бъде на легло известно време. Ще трябва да полежи.
Тази случка раздразни Армстед:
— Защо, по дяволите, е трябвало да се катери там?
— Нещо във връзка с работата му.
— Идиотска история — промърмори Армстед. — Пада му се.
Спомни си, че друг от фамилията Армстед никога не беше изкачвал нищо друго, освен легло. Тази мисъл го поразвесели и той продължи по-разведрен.
— Е, нали е добре… дръж ме в течение. Това ли искаше да ми кажеш?
— Не само това — каза Ханна. — Ед, исках да те помоля да дойдеш с мен до Грийн Бей за уикенда.
Армстед се намръщи:
— Какво да правя, да го подържа за ръчичката ли? Боже мой, Ханна, та той вече не е дете, освен това си има и лекари там… куп приятели.
— Но те не са като родителите, Ед. Той лежи неподвижен по гръб. Знаеш го, че не може да понася ограниченията. Сигурна съм, че се нуждае от повече хора около себе си. Ще се радва да види родителите си. Това ще го успокои.
Армстед с досада махна с пурата си.
— Ханна, много добре знаеш, едва съм поел работа. Едва съм направил успешната крачка. Затънал съм до гуша в работа. Имам милион планове и начинания. Едва започвам да…
— Не можеш ли да ги поотложиш за един уикенд?
— Ханна, за бога. Нямам никакво свободно време. А сега, ако мислиш, че Роджър има нужда от компания, ти иди в Уискънсин, постой при него за уикенда. Аз ще уредя една сестра да те придружи. Става ли?
Ханна промълви с усилие:
— Мисля, че той много държи на теб, Ед. Каза ми по телефона, че е чел в някакъв местен вестник сензационния ти репортаж за Ингър, каза да ти предам, че е нещо фантастично. Чувстваше се много горд с това, което си направил.
Армстед бе изненадан и поласкан.
— Хм, в края на краищата, момчето не е глупаво. — Погледна часовника си. — Виж какво, сега трябва да побързам, за да не закъснея. Остави ми телефонния номер на Роджър, ще гледам да се върна веднага след вечерята. С Дайъц и Хармстън ще отпразнуваме победата. Като се върна, лично ще позвъня на Роджър. Ти иди при него за уикенда. Ще ми липсваш, но той сега има по-голяма нужда от теб. А сега да побързам.