Докато чакаше асансьора, Армстед бе осенен от странна мисъл. Та той самият дълго беше само син и не беше се почувствал баща. Да, това положение изглежда свърши. Отсега нататък животът му трябваше да принадлежи на самия него (и Роджър… разбира се, Роджър). Той трябва да поговори за това на сеанса си днес.
Потънал в стария кожен фотьойл в кабинета на доктор Карл Шарф, Едуард Армстед 45 минути не спря да говори. Психиатърът бе принуден да го слуша. Тази демонстрация на сила доста се хареса на Армстед.
Към края на словото си той леко се понамести във фотьойла и добави:
— Карл, кога ще си купиш ново кресло или поне ще оправиш това. Седя като на тръни. Пружините са съвсем изхвръкнали. Винаги си отивам с подут гъз оттук.
— Ами искам да напомня с това на безделниците богаташи, че има и спартански живот. Да напомня, че животът не е шега, че е нещо сериозно и че много често е една болка в гъза.
— Ще взема да ти купя ново кресло за Коледа.
Армстед добре знаеше, че доктор Шарф в последните 10–15 минути винаги обобщава резултата от сеанса. Това бе негова практика и в нея нямаше нищо лошо. Така Армстед и другите пациенти навярно излизаха от кабинета на психоаналитика с една ясна картина на своето състояние. От емоционална гледна точка това беше съвсем правилно.
Докато чакаше обобщението, той наблюдаваше човека пред себе си. За миг Шарф му заприлича на плажна топка. Днес беше извънредно закръглен. Изпъкналият му и разлят корем висеше над тесния колан. Във вечния си намачкан, широк панталон и спортен пуловер, той, както винаги, изглеждаше раздърпан и небрежен. Някак си съсредоточено докторът намести краката си на табуретката пред фотьойла.
Армстед очакваше мъдри заключения или поне подкрепа за своето ведро настроение.
— Хм, трябва да кажа, че твоята статия беше страхотна, Едуард. Направо скууп — каза доктор Карл Шарф.
— Вече ги наричаме удари — отвърна Армстед.
— Новините по телевизията бяха истински удар. Аз оттам разбрах за бягството на Ингър.
— Не от вестника? Ти добре знаеш, че този вестник е моят живот.
— Купих три екземпляра, ей тъй, да те позамогна — каза доктор Шарф. Много ми беше чудно как си се докопал до тази история, така изключителна по произход.
— Професионална тайна.
— Ей, аз съм твой психоаналитик, Едуард. Тайни от мен не бива да имаш. Ако искаш да ти бъда в помощ.
— Днес помощ не ми е нужна — каза Армстед самодоволно.
— Хм, гордея се с твоето… с твоите постижения — каза доктор Шарф и склопи ръце на коремчето си. — С основание можеш да бъдеш доволен от себе си. Съвсем законно извоюва правото на собственост върху вестника и опроверга недоверието на баща си. Извърши това, което баща ти не можа да извърши цели 10 години. Ти си mensh4.
— Точно така се и чувствам.
— Сега ти си свободен да правиш каквото си пожелаеш, и то самостоятелно. Да се издигаш колкото си искаш…
— Аз едва започвам — каза Армстед. — Сензацията с Ингър не беше случайност — ще докажа това. Милион планове се въртят в главата ми. Когато бъда готов с тях, ще мога да раздрусам всички медии. Ще докажа на всички кой съм аз.
— Това все още ли те вълнува?
— Да докажа себе си — да.
— Това ли е всичко?
— Ти знаеш много добре какво искам, аз трябва да премахна от пътя си баща ми. Нямам ли право на това.
— Не съм казал такова нещо.
— Когато хората говорят за Армстед, те трябва вече да имат предвид Едуард, а не Езра.
— Нещо друго за баща ти? Да кажеш нещо друго за него?
Армстед поразмисли:
— Не, това е всичко. Хм… струва ми се, че има още нещо. Онзи ден, след като излязох от теб, отидох при Ким, Ким Несбит.
Психоаналитикът кимна с глава.
— Как беше тя?
— Пияна. И красива.
— Тя зарадва ли се като те видя?
— Струва ми се, да. — Той помълча малко и добави: — Аз я начуках. — Отново млъкна. — Беше хубаво, много хубаво. Аз… аз съм с намерение да продължа да се срещам с нея.
Доктор Шарф свали краката от отоманката.
— Защо? — запита той.
— Не знам защо. Ти имаш ли нещо против?
— Знаеш, че аз не съм тук, за да те съдя. Просто искам да разбера защо се сближаваш с нея.
— Не знам. А защо не?
Доктор Шарф се изправи и каза любезно:
— Ти направи това, за да покажеш на баща си, че си мъж… или да докажеш това на себе си?