Ремзи се оказа неуморим екскурзовод. Разведе Виктория по безброй музеи, общински сгради и църкви. Най-после, за нейна радост, те кривнаха по стълбите към колоритния ресторант Каса Николаса. Седнаха в най-вътрешния салон, и Виктория с облекчение отпусна крака и изхлузи обувките си. Изпи две чаши сидер6. После си поръча предястие от раци и спаначена салата, после порция печено пиле и крем карамел.
След като приключиха с обяда Виктория запита Ремзи:
— Какво следва сега?
— Останалата част от деня е на твое разположение. Аз ще се върна в Лондрес да дремна малко. След това ще се опитам да уредя някои срещи по телефона. Имаме трудна задача. Ясно е, че в управлението едва ли ще се намери човек, който с готовност да разкрие организацията кралската охрана.
— Как мислиш? Къде ще бъде по-лесно да науча програмата на краля — тук в Сан Себастиян или в Мадрид?
— Нито на едното, нито на другото място.
— Но това е съвсем официално посещение.
— Вики, в баската страна всеки испански държавник е своеобразен прицел. И затова не се казва къде и кога ще бъде той всеки час. Никой няма да ти даде пълната програма на краля. Вероятно ще ти кажат, че това е невъзможно, или пък, че не знаят. Учтиво ще ти кажат да им се обадиш „маняна“7.
— Но аз ще кажа, че съм акредитиран репортер.
— Още по-зле.
— Репортер с най-добри намерения.
— Дори да им се пуснеш, пак няма да ти кажат програмата на краля.
Виктория изкриви лицето си в гримаса:
— Чак пък толкова ли е невъзможно! Хм, твоите разбирания са си само твои. Аз обаче ще стигна до този маршрут и ще го проуча. — Бръкна в чантичката си и извади пътеводителя, с който се беше снабдила. — Ще започна с общината. Ще поискам среща с кмета. Още сега.
— Успех — каза й Ремзи саркастично.
— Е, ако ме поканиш да вечеряме заедно, може и да не отида веднага.
— Каня те на вечеря.
— Приемам.
— Във фоайето в 9 часа — каза той и се отдалечи.
След кратък сън Ремзи стана, наплиска лицето си със студена вода, изтри го и отиде при телефона до леглото. Сигурност и предпазливост — беше мотото на деня, и Ник добре разбираше, че да звъни в полицейското управление Сан Себастиян щеше да бъде само губене на време. Затова реши да се обади на приятеля си — аптекаря Джосу, таен член на нелегалната ЕТА. Ако имаше някой, който да знае нещо за програмата на краля, то това щеше да бъде Джосу.
Половин час по-късно Ремзи спря пред осветената витрина на модерната аптека в Авенида де Еспаня. Ярко осветени листовки рекламираха какво ли не — като се започне с витамините за деца и се свърши с кремовете за лице. Ремзи се усмихна на това многоцветно разнообразие, бутна остъклената врата и влезе. Млада жена в зелена блуза насипваше прах от голям буркан в малки флакончета. До нея, с гръб към вратата, дребно човече търсеше нещо в малките махагонови чекмедженца. На главата си имаше кокетна барета и явно носеше очила, чиито стъкла проблясваха от време на време.
Ремзи премина към щанда, поздрави лаборантката с кимане на глава и извика на Джосу. Дребният аптекар се обърна и замига зад дебелите лещи. Устните му изведнъж се показаха изпод щръкналите буйни мустаци и се разтеглиха в широка усмивка:
— Ник — извика той, тичешком заобиколи тезгяха и се хвърли върху Ник Ремзи. — Ник, откога не сме се виждали! Много се радвам да те видя. — Хвана Ремзи за ръкава. — Ела, тук в задната стая имам малко винце.
Ремзи отказа, поглеждайки към лаборантката:
— Може би ще отидем някъде другаде, където да поговорим по-спокойно.
— Не, няма нужда, тя не разбира нито дума английски, можеш да говориш спокойно — каза Джосу и като смигна, добави: — Аз също.
После поведе Ремзи покрай тезгяха и двамата влязоха в една отделена стая в задната част на аптеката. В сравнение с модерно обзаведената магазинна част, тази стая беше съвсем занемарена. Тя представляваше и склад, и деловодство. Мебелировката се състоеше от грубо издялана маса и два дървени стола. Сметачната машина бе изтикана в единия край на масата, а в средата имаше гарафа с червено вино и две празни чаши.
Джосу избута Ремзи към единия стол, настани се на другия и напълни чашите:
— Вино Чаколи. Развеселява и избистря главата.
— Тъкмо от това имам нужда — каза Ремзи, като вдигна наздравица.
Джосу млясна с устни, облиза наквасените си мустаци и остави чашата си.
— Какво те носи насам тази седмица, Ник?