— Но този оргазъм не може да измести другия, истинския — каза д-р Шарф кротко. — Трудно можем да оспорим реалното значение и на двата.
— За мен — каза Армстед — успехът е по-големият, по-важният. Другият е прекалено нищожен. Него може да го изпита всеки.
Доктор Шарф постави пухкавите си ръчички на коремчето си, гордо се загледа в своя пациент:
— Хм, радвам се, че си доволен от себе си.
— Да, аз съм дяволски доволен от себе си — призна Армстед. — За мен винаги е било ясно, че мога да направя това, ако имам възможност. И ето, че сега го правя. Трябва да се съгласиш, Карл, това не е случайно постижение. Най-напред ударът с Ингър, а сега този блиц8 с краля на Испания — два поредни ексклузива9. Това беше направо нокаут за всички останали вестници.
— Ти наистина показа гениална пригодност за работата, която вършиш.
— Това е само началото, Карл, само началото. Аз ще продължа. Нямам никакви намерения да спирам.
— А как ще обясниш, така нареченото от теб, предчувствие за предстоящи събития, както и усета ти да бъдеш там, точно когато нещото се случва?
Армстед се ухили малко пресилено.
— Късмет и вълшебен кристал. — Изведнъж стана сериозен: — Не, има и нещо друго. Необходимо е да знаеш къде може да бъде една важна личност; да усещаш кога и къде тази личност може да се окаже уязвима; да проникнеш в мислите на враговете й — да си нещо като Бог. Да гледаш от горе, от висините, откъдето ясно се вижда какво предстои на обикновените смъртни, и да изпращаш свои репортери-очевидци.
— Май у теб наистина има такова усещане — каза Шарф.
— Какво?
— Усещането, че си Бог.
Леко затруднен, Армстед повдигна рамене:
— Не исках да кажа точно това. Аз просто имам известно умение да предчувствам нещата. Знаех какво ще се случи на краля на Испания и пратих там репортери. Те първи отразиха сензацията и разпространението на Рекърд рязко скочи. Аз успях да реабилитирам думата „новина“ и да я поставя много по-високо от вестите, които хората научават от всяко издание. Мен ме опияняват силата и властта. — Той погледна часовника си. — Но да тръгвам вече.
— Не бързай толкова — каза доктор Шарф с поглед към часовника на стената. — Имаш още време. Аз ще ти кажа кога да тръгнеш.
Армстед стана:
— Имам работа. Чакам разговор с Париж. — След моментно колебание продължи: — Всъщност исках да ти кажа, че за три сеанса седмично вече няма да имам време. Един път на седмицата ми е достатъчно.
— Щом се чувстваш добре.
— Да, чувствам се много добре.
Доктор Шарф стана:
— О’кей. Да опитаме веднъж седмично — в същия този ден и час.
— Така ще бъде много по-добре — каза Армстед.
Докторът го придружи до вратата:
— Това, което ти подхвърлих, беше комплимент — каза той.
— Кое по-точно? — попита вестникарският магнат.
— Че днес ти се освободи от баща си.
— О, я го заеби баща ми — с безразличие отвърна Армстед, отвори широко вратата и излезе.
Собственикът на Ню Йорк Рекърд влезе в кабинета си. Съблече сакото си и по жилетка тръгна към бюрото. В този момент вратата се отвори и Хари Дайъц подаде глава:
— Естел ми каза, че си се върнал, Едуард — каза той, — говорих с Ремзи и Уестън. Те са в Париж в Плас Атен. Чакат да им се обадиш.
— Набери ги — разпореди се Армстед. — Искам първо Ник на телефона.
— Дадено.
Дайъц затвори вратата.
Армстед се отпусна във въртящия се стол и зашари с очи по телефонните съобщения на бюрото му. Бяха предимно от шефове на вестници, телевизионни станции и издатели — от собствената му мрежа и от приятелски настроени конкуренти. Поздравяваха го със серията зашеметяващи удари през последните няколко дни във връзка с отвличането и последвалото го освобождаване на испанския крал. Доволен, Армстед ги събра, сложи листите един върху друг и остави купчинката настрана така, че да се вижда добре. Телефонът иззвъня. Беше Дайъц:
— Прекрасно, дай ми го. Здравей, Ник!
— Едуард, свързах се с Ремзи.
— А-а, мистър Армстед! Благодаря ви, че ме измъкнахте от испанската полиция и от Испания въобще.
— Мой дълг е да бъда насреща, винаги и навсякъде, където попаднеш на тясно по моя вина.
— И поздравления за огромните успехи!
— Това е началото — заяви Армстед. — През следващите две седмици предстоят две събития, които трябва специално да бъдат отразени. Искам с едното да се заемеш ти, а с другото — Виктория. Разделям ви временно.