— Кажи колко искаш, Ник! — обърна се към него служителят от израелската преса, наливайки бавно уиски в чашата.
Ремзи мълчаливо наблюдаваше пълненето и чак когато течността стигна предела на горния ръб, ухилено каза:
— Толкова.
Приближи чашата до устните си и жадно отпи солидна глътка. Тялото му реагира незабавно. Пулсиращите болки от умора в мускулите му започнаха да изчезват.
В това време служителят от израелската преса говореше на останалите репортери.
— След един час министър-председателят Селмън ще тръгне за Кайро, за да се срещне с египетския президент Масуна. След час или след час и половина. Зависи.
Той погледна ръчния си часовник.
— В момента министър-председателят би трябвало да приключи разговора си с египетския посланик Нахас. Той спомена нещо за кратко отклонение от пътя. Иска да покаже на посланика Музея със свитъка от Мъртво море — работа за 15–20 минути. Както знаете, Селмън много се гордее с факта, че баща му е един от откривателите на тези ръкописи. Щом свършат с това, те двамата заедно пристигат тук на летището, откъдето ще летят за Кайро.
Служителят отпи от чашата си.
— Вие ще тръгнете с друг самолет след 15 минути. Барът в самолета ще бъде отворен, но ви съветвам да не употребявате алкохол. Египетският президент лично ще посрещне нашия министър-председател. Ще има кратка церемония, на която вие ще присъствате.
— Това значи, че ще трябва да висим с часове на летището в Кайро — недоволно отбеляза Ремзи.
— На летището в Кайро няма да ви оставят да скучаете — отговори служителят от израелската преса. — Египтяните ще ви предложат приказно угощение — храна, доставена от Нил Хилтън и сервирана от прочутите с красотата си сервитьорки. Уверявам ви, няма да съжалявате. — Той вдигна чашата си за наздравица. — Шалом!10
Ремзи прикри прозявката си и отпи от уискито. Не му се тръгваше за Кайро. Тук в Тел Авив се чувстваше добре, освен това Йерусалим определено го интересуваше. Ремзи мразеше Кайро, огромните му тълпи, бедняците и мръсотията. За нищо на света не би отишъл отново при пирамидите, където досадни амбулантни търговци предлагат всевъзможни дрънкулки. Предпочиташе да остане в Израел, въпреки че тук тези дни не се случваше нищо интересно, което да излезе на първа страница в Рекърд.
Предстоящата среща в Кайро бе малко по-обещаваща, въпреки че в последните няколко години бяха организирани няколко такива срещи и една от тях не намери достойно място в международните новини.
Ремзи бавно довърши питието си и се замисли какво ли става с Виктория Уестън. Нейният ентусиазъм и чуруликането й бяха започнали да му липсват. Почти всяка сутрин, откакто се бяха разделили, той се събуждаше с мисълта за нея, виждаше тялото й и от това се възбуждаше. Искаше му се тя да го придружи до Кайро, за да направи престоя му там много по-приятен. Мисълта, че може би скоро ще я види и най-после ще престане да се държи глупаво с нея, го успокои. Подаде чашата си за още уиски, пусна няколко нови кубчета лед и отново жадно отпи. Така щеше напълно да прогони умората.
Изминалите десет дни бяха много уморителни за Ник Ремзи. Едва пристигнал от Париж в Телавивския хотел Хилтън, той получи нова задача. Оли Мак Алистър му се обади от Ню Йорк и му възложи, вместо да събира материали за посещението на израелския премиер в Египет, да придружи израелския министър на отбраната в обиколката му из страната, която щеше да трае пет дни. На шестия ден Ремзи трябваше да бъде в музея на скрижалите от Мъртво море, за да отрази честването на неговата поредна годишнина, където се очакваше да дойдат изтъкнати археолози от целия свят.
Изпълнението на тази задача доста поизмори Ремзи. Причината не беше нито жегата, нито битовите неудобства на военните, така несвойствени за цивилния човек. Причината по-скоро беше неизчерпаемата енергия на израелския министър на отбраната, който сякаш не беше човек, а машина. Ремзи бе принуден да измине с него огромното разстояние от Хайфа до Афула база и Биршеба. А статията, която той написа след обиколката за подготовката на Израел за възможна война в близко бъдеще срещу какъвто и да е арабски съюз, бе обещаващо интересна, преди израелската цензура да я кастрира.