Гусн вече не работеше бавно. Той издърпа обезвредените детонатори. Съзнаваше, че действа нехайно и разточително, но сега вече знаеше — или си мислеше, че знае — какво държи в ръцете си.
Ето я и нея. Топката от метал. Блестяща сфера, покрита с никел, непокътната от дългите години, прекарани в градината на земеделеца. На нея СЪЩО се виждаше пластмасов печат. Сферата не бе голяма. Не по-голяма от детска топка за игра. Гусн знаеше какво трябва да направи сега. Той протегна ръка през масата от експлозив и пръстите му се пресегнаха да пипнат блестящата никелова повърхност.
Най-накрая Гусн докосна сферата. Бе топла.
— Аллах акбар!58
9.
РЕШИТЕЛНОСТ
— Това е интересно.
— Мисля, че ни се представя уникална възможност — съгласи се Райън.
— А можем ли да се доверим на информацията? — попита Кабът.
Райън се усмихна.
— Такъв въпрос винаги съществува. Трябва да запомните правилата на играта. Никога не бива да си сигурен в нищо. Всъщност нещата, в които си сигурен, обикновено се потвърждават едва след години. Правилата на играта са малко на брой, но никой не знае какъв е резултатът. В този случай сме изправени пред нещо повече от измяна.
Името му бе Олег Юриевич Лялин, но Кабът все още не го знаеше. Той бе „нелегален“ агент на КГБ без дипломатически имунитет, действащ под прикритието на търговски представител. Лялин бе изградил цяла агентурна мрежа в Япония под кодовото название БОДИЛ.
— Човекът е истински разузнавач от предната линия. Мрежата му е по-добра дори и от тази на резидента на КГБ в Токио, а главният му информатор е източник в японското правителство.
— И?
— И ни предлага да използваме мрежата му.
— Нима е толкова важно, колкото започвам да си мисля? — попита директорът своя заместник.
— Виж, шефе, подобни възможности са голяма рядкост. Хората, говорещи японски и способни да превеждат документите им, са малко дори и при нас, в управлението. Освен това жизненоважните ни интереси винаги са били насочени другаде. Само процедурата по изграждане на инфраструктура за такава мрежа ще ни отнеме години. От своя страна пък руснаците работят в Япония още преди болшевиките да вземат властта. Причините са исторически: Япония и Русия са водили дълги войни и руснаците винаги са смятали японците за стратегически съперник. Именно затова се отнасят към тях с подчертано внимание още отпреди японския технологичен бум. Той ни предлага това, което получават и руснаците, на приемлива цена. Ще ни даде всичко: и хората, и информацията си. По-хубаво от това — здраве му кажи.
— Но това, което иска в замяна…
— Парите ли? Е, и какво? Та те не представляват и една стотна процент от цената, която ще има за нас информацията — забеляза Джак.
— Но това са един милион долара на месец! — запротестира Кабът. „За които няма да плаща данъци!“, едва не добави директорът на Централното разузнаване.
Райън с мъка сдържа смеха си.
— Е, значи мръсникът е алчен, добре! А как ще изглежда търговският ни дефицит с Япония, сравнен с тази сума? — попита Джак и въпросително повдигна вежди. — Той ни предлага всичко, което искаме, за неограничено време. Нашето задължение ще бъде единствено да приберем него и семейството му тук, когато стане напечено. Той не иска да се връща в Москва. Сега е на четиридесет и пет, а на тази възраст стават нервни. След десет години ще трябва да се върне у дома и какво ще намери там? През последните тринадесет години е живял почти непрекъснато в Япония. Обича силата на парите. Обича коли, видеокасетофони, а не да се реди на опашки за картофи. Освен това ни харесва. Май че единствените хора, които са му неприятни, са японците — направо ги мрази. Той смята, че дори не предава страната си, защото и те ще получават информацията, предназначена за нас. В сделката фигурира и условието да не ни продава нищо, свързано с Матюшка Рус. Отлично, аз нямам нищо против. — Райън спря и цъкна с език. — Та това си е чист капитализъм. Човекът слага началото на агенция за поверителна информация и тази информация ни е нужна.
— Да, но иска доста скъпичко.
— Сделката си струва, сър. Информацията, която ще получим, е оценима на милиарди долари в търговските ни преговори и ще донесе още милиарди във федералния данъчен фонд. Директоре, аз съм се занимавал с инвестиции и мога да те уверя, че точно по този начин печелех парите си. Подобни инвестиционни възможности идват веднъж на десет години. Оперативният отдел е съгласен с предложението. Аз също. Ще е пълна лудост да му откажем. Предварително представената информация е… но ти вече я прочете, нали?